26 години, 9 тона варовик и още повече любов са вложени в тази магическа къща
Крис Мартин сравнява съграждането на своя дом с движението за бавно хранене. Казва, че тя е била 90 процента годна за живеене в рамките на първите три или четири години от започването на строителството, но започвайки да я гради още в края на 80-те години, той е продължил над 2 десетилетия, за да създаде дома в сегашния му вид – подобен на къщурка от приказките, която ще продължи винаги да се развива. Намира се в в Блумингтън, щата Индиана, и е заобиколен от три страни от гора. Простира се на 185 кв. м. и има куп интересни подробности, включително кули с вид на шапка на вещица, кръгла пристройка, облицована с местен варовик, картонени стълбове на верандата, пълни с бетон и украсени с цветни мозайки, както и куп странни екстри като вакуумната система, вградена в стените!
Крис е започнал да работи по дома си през 1980 г., което може да изглежда като „тъмните векове“ за някои млади читатели, но трябва да се има предвид, че това му е дало възможността да има достъп до напълно различен набор от материали и методологии, към които той е прибавил радикално независима философия, която на повечето съвременни дизайнери липсва. Той искал дом, който да отразява ценностите на семейството му, и не се побоял да свърши тежката работа, която е необходима, за да го направи такъв – по начина, по който нашите предци биха го сторили – на ръка. Един прост пример е това, че Крис е използвал слънчева пещ, за да изсуши своя дървен материал, и е разработи инструмент за разбиване на деветте тона варовик, които е купил от местен източник, за да облицова кръглата пристройка. Учудващо е, че след всички тези години на тежък труд той не изглежда уморен и прегърбен, а по-скоро лети около дома си и градината с изключително лека походка.
Крис използвал надуваем „балон“, за да построи кръглите кули, но каза, че допълнителните усилия за този подход определено си струват. „Това е един лесен за начин да се направят овални стени,“ каза той, „а кръглите форми създават естествено усещане“. Купил е повечето от техниката за построяването, вместо да я наема или да вика майстори. Сам е направил мазилката си, а двойно остъклените прозорци с южно изложение помагат за натрупването на топлина в дома. Входа и кухнята оформил около рамката на един стар прозорец от църква, която много обичал, и използвал различни видове „спасени“ дървени елементи за останалата част от дома.
Сам е оформил и варовиковите плочи, с които е облицовал дома. Казва, че в този район варовикът е много мек и затова е лесно да се работи с него. Погрижил се в дома да има още естествена вентилация, която да ги спасява от зноя в невероятно влажното лято.
Има и още много други подробности, но е достатъчно да се каже, че този човек и семейството му са създали специален, уникален дом, който е в духа на техните лични ценности.
За финал Крис казва нещо интересно за своя шедьовър: „За мен това е още един начин хората да поемат контрола върху живота си и да бягат от изграждането на прекалено големи неща, знаейки точно колко много работа се влага във всеки квадратен сантиметър“.
