Българинът харесва уюта на дървото
„Вкусът на българина не се е променил. Той харесва продуктите от масивно дърво, но не винаги бюджетът му позволява да ги има.” С тези думи започна разговорът ми с Красимир Цветанов, който ръководи софийския офис на русенската фирма „Инос”, производител на дървена дограма, врати и мебели.
Една от причините да влезем в новия шоу-рум на фирмата в столицата, бе да разберем дали се е променил вкусът на българина по отношение на дървото като материал, какво оправдава високата му цена и кое мотивира млад човек, като Красимир, да изучава занаята и печели доверието на клиентите.
„Трудно се печели клиент,” обяснява той. „Стремим се да го правим с отношението си към него. За мен то се изразява в доброто представяне на продуктите и намирането на общ език с всеки. Предимството да си производител е, че можем да изпълняваме всякакви изисквания на клиента”.
Всичко започва от желанието на инж. Петър Цветанов самостоятелно да развива производство на дървена дограма, като създава фирма „Инос” през 1994 г. Неговият син Красимир, с когото разговаряме, от пет години навлиза в тънкостите на занаята, като му е поверен софийският офис и връзката с клиентите. Самият той не е с техническо образование, но е запознат с основните процеси и важните детайли от производството както на дограма, така и на другите изделия от дърво.
„Задължително е да познаваш процесите, макар и не в детайли, за да станеш част от фирмата”, казва той. Дори му се е налагало да се включва в различните дейности във фабриката.
Според него единствено предприемчивият дух и рискът са помогнали на баща му да се развие, намирайки точните хора, машини и оборудване. Ето как енергичността на бащата Петър Цветанов заразява и сина Красимир.
Да те завладее бизнеса и работата
„Интересна ми е работата с клиентите – различни хора, изисквания, ситуации…”.Това да представлявам цял екип от хора, които са създали даден продукт, е едновременно отговорност и предизвикателство за мен. Сякаш самият аз съм го създал. От друга страна, аз залагам името си зад работа на колегите си в завода.”
„Трябва да намериш общ език с хората, да им предоставяш информацията на достъпен език. Клиентите са различни: едните, наричам технически лица, защото искат от нас само стойности, други – се интересуват от практичната част на нещата, трети се нуждаят от съвети, а четвърти – сами ни казват какво изискват и как да се направи”.
Повечето клиенти държат на стандартните и изчистени форми на прозорците, обяснява впечатленията от работата си с клиентите Красимир.
Най-интересно е когато се работи с дизайнери, защото те се стремят да създават нови форми, цветове, индивидуални решения. Новото строителство не дава възможност много за импровизации, но това се случва при реставрацията на сгради – министерства, гари или автентични къщи. Едно допълнение към стандартната дограма в такива случаи е поставянето на дървени шпросни (решетки) върху стъклата, които фирмата прави в архитектурен резерват с.Ковачевица, например. Цялостното остъкляване – от пода до тавана, е друга тенденция, която удовлетворява стремежа на клиента към повече светлина и пространственост. Интересни са и нестандартните форми на прозорците в църквите например, където често се поставят цветни витражи.
Търсят се и изкуствено създадените материали на база дървото, най-вече при вратите, което е оправдано. От една страна, поради по-ниската цена и от друга, стилът го налага. Когато дограмата е от изкуствен материал, подът – от ламинат, а мебелите от ПДЧ, масивната врата не пасва на цялостния дизайн. Затова днес на мода са декорите, постигнати по изкуствен начин, които дизайнерите препоръчват и клиентите харесват. В тази мода масивното дърво няма как да участва.
Тенденцията да се използват все повече така нар. еко продукти, изведе на пазара екзотични дървесни видове. „Евкалиптът, например, макар и по-евтин еко-продукт, не се употребява много у нас”, споменава събеседникът ми. „Но това е начин да се запази природата ни. От друга страна, разликата в цената между иглолистната дървесина и дъбовата е осезаема”.
В крайна сметка обаче, цената на дограмата не зависи само от високото качество на материала, но и от неговата правилна и точна изработка.
Спецификата на дървото
За да се изработи качествена дограма особена важни са видът и състоянието на изходния материал. Наличието на родни материали е предимство, но не винаги това е най-целесъобразният вариант. Изборът на дървен материал зависи и от предназначението му – за дограма, врати, мебели и т.н. Фирма „Инос” предпочита вносните селектирани и обработени дървесни материали от Австрия и други европейски страни, за които има съответните сертификати.
„Искаме да осигурим дълъг живот на дограмата и за да сме сигурни в качествата на суровината, предпочитаме вносни материали от проверени производители”, обяснява Красимир Цветанов. Използват се най-често материали от лиственица, евкалипт, меранти, дъб и чам. Масивната дъбова дървесина е най-качествена и съответно най-скъпа, но и екзотичната дървесина има редица предимства. Различната текстура след рязане и обработка й придава характерен рисунък по повърхността. Богата на такива шарки са различните видове меранти, които привличат вниманието на клиентите.
Кое удължава производството на дограма
Предпоставка за изработването на качествена дървена дограма е употребата на изчистена от дефекти дървесина и добрата й обработка. Правилното рязане, сушене и съхранение на дървесината са от съществено значение за получаването на качествено изделие. Особено важни са средствата за импрегниране и лакиране на дървото против плесени или дървоядни насекоми. Според Красимир, средно около десетина дни е технологичното време за извършване на мокрите технологични процеси, след което се изисква правилно сушене на материала, в подходящите камери. Ако стриктно се спазват технологичните изисквания, качествена дървена дограма би могла да се произведе средно за около 40 дни.
Важен е визуалният ефект
Това, което привлича ценителите на дървото, е неговият естествен произход, като едновременно абсорбира и отдава влагата от помещенията, и създава уютна естествена среда. Според търговците, клиентите преценяват качеството на дограмата предимно по външния й вид – дали е гладко обработена, шлайфана и т.н.
Същевременно се интересуват и от показателите за топло- и шумоизолация. При дървото не може много да се спекулира с популярния вече сред клиентите коеф. на топлопреминаване. За дървената дограма коеф. Uw =1,4 W/m²K за целия прозорец, а на стъклопакета – Ug = 1,1 W/m²K, при степен на шумоизолация Rw=32dB.
Профилите, които фирмата създава, са от така нар. Soft линия, с по-меки форми. Те са със стандартна ширина 68 мм, а цветовата гама се определя от типа дърво и използваните бои и лакове.
Устойчивост
Животът на дървената дограма се определя от устойчивостта на материала. Един прозорец от иглолистна дървесина, например, има по-малка трайност, докато широколистната издържа повече, но дъбовите горски масиви са твърде ценни и затова дъбовият материал е доста по-скъп.
Устойчивостта зависи не само от качествата на дървото, но и от обработката му, като тя се увеличава с използването на слепени елементи.
Важна е и ролята на импрегниращи средства. Немските производители, например, дават най-малко 50 години гаранция за изделията, третирани правилно с подходящите средства. Практически дървената дограма е вечна, като на определен период от време прозорците трябва да се боядисват с безцветни лакове, за да се поддържа видът и качествата им. За своята дървена дограма фирма „Инос” дава пет години гаранция.
Пазарът
Първоначално фирмата произвежда дървена дограма, като скоро продукцията й е част от европейските пазари – Англия, Испания, Гърция, Кипър. Голяма помощ в намирането на чужди пазари им указва и сдружението „Български врати и прозорци”. „Като че ли дървената дограма се цени повече в Европа, а у нас тепърва се възражда търсенето й”, казва Красимир Цветанов.
Постепенно потребителското търсене нараства и фирмата започва да произвежда и други продукти – врати от масивно дърво или други негови производни и мебели.
Сега компанията разчита предимно на родния пазар.„Разчитаме отскоро на крайни потребители и имаме клиенти в цялата страна”, признава Красимир. „В годините на мащабно строителство повечето поръчки бяха за вилни комплекси и по Черноморието”.
„С навлизането ни на софийския пазар преди пет години, поръчките ни се увеличиха, и то благодарение на моята работа тук. Основно работим за частни вили и комплекси. Хубавото е, че тъкмо преди настъпването на кризата, някои инвеститори и строители започнаха да държат на качествената дограма и врати за техните обекти.”
Конкуренцията
„Конкуренцията нараства, но това е хубаво за нас, защото всеки клиент има база за сравнение”, обяснява търговецът. Сега клиентите повече проучват, търсят информация в интернет, преценяват кого да изберат, идват питат и едва тогава поръчват.
Конкуренцията сред дограмите не е толкова голяма, защото основният проблем в този бизнес е липсата на добри професионалисти, твърди Красимир. „Нужни са дърводелци и специалисти с образование. По-лесно е да се вземе поточна линия и да се направят врати, но за производството на дървена дограма освен познания, трябват и години опит”.
В това отношение управителят на фирмата разчита на добри професионалисти. С годините екипът се е променял – от 200 души в началото, а днес са почти петдесет.
„Инвестицията е важна в този бизнес”, допълва младият бизнесмен. „Фирмата е инвестирала в нужните помещения, оборудване и най- вече в отношението си към клиента”. Но наред с това са нужни машини, инструменти и средства за тяхната поддръжка. Честно казано, не може да се прави такъв бизнес с малко средства”. Банковите институции в България обаче, не са на страната на малкия и среден бизнес, смята Красимир. При кандидатстване по Европейските програми за конкурентоспособност, подпомагане и финансиране на малки и средни предприятия, пък се изисква твърде голям процент самоучастие, което не е по силите на много от българските фирми от малкия и среден бизнес.
Това, в което фирмата не успява да инвестира поради кризата, са повече търговски площи. „За клиента е трудно да си представи как би изглеждала дограмата само с помощта на няколко мостри на дърво, цветове или снимки”, смята Красимир Цветанов.
Все пак той оценява изминалата 2010 година като добра, макар и по-слаба от предходната. „Дори и по-малко на брой, ценителите на масивните изделия от дърво си остават”, заключава той.