Без концептуални промени в наредбите за Енергийна Ефективност не може да се постигне качествена промяна

Браншовите организации в строителството са убедени, че без концептуални промени в наредбите за Енергийна Ефективност не може да се постигне качествена промяна.

На 7-ми март в Университета по Архитектура, Строителство и Геодезия бе проведена „Кръгла маса за открито професионално обсъждане на предложенията за изменения на съществуващата нормативна уредба за енергийна ефективност на сградите”. Организатори на кръглата маса бяха Камарата на архитектите в България (КАБ), Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП), Центърът за енергийна ефективност ЕнЕфект, сдружение Информационна група Пасивни сгради България и Българската асоциация за изолации в строителството (БАИС). Събитието бе продиктувано от широкия интерес и противоречиви мнения, които предизвикаха проектите за промени в наредбите за Енергийна Ефективност в професионалната гилдия и браншовите организации от началото на годината.

Кръглата маса предизвика голям интерес със значително по-голям брой участници от очакванията на организаторите. На събитието участваха специалисти от различни сфери и професии на строителния бранш – изявени архитекти, строителни инженери и други проектанти; представители на големи строителни и търговски компании; преподаватели от УАСГ и много други. На срещата присъстваха и експерти от Министерство на инвестиционното проектиране (МИП) като отговорен държавен орган за дискутираните нормативни промени. Поканен бе и Оливър Раф – директор на Европейския институт за енергийните характеристики на сградите в Брюксел.

Във всички страни от Европейския съюз се осъществява обновяване на нормативните уредби за енергийна ефективност на сградите. Основна цел на новата нормативна уредба е въвеждането на национално определение на новия стандарт “почти нулевоенергийна сграда” и план за неговото окончателно внедряване до 2020 г. Бъдещите промени в наредбите се очаква да окажат съществено влияние върху проектантската и строителната практика през следващото десетилетие.

Преди същинското обсъждане бяха представени три встъпителни изказвания. Арх. Георги Николов от ИГ Пасивни сгради България изложи възможностите на проектите за промени в наредбите и очакванията на обединените организации като пряко засегнати страни от бъдещите промени. Арх. Николай Гълъбов от КАБ говори за „почти нулевоенергийните сгради” в контекста на устойчивото развитие, а Оливър Раф представи добри практики за хармонизиране на държавни нормативни уредби за „почти нулевоенергийни сгради” в страни от Европейския Съюз.

Организациите, които стоят зад провеждането на кръглата маса многократно заявяват своята обща позиция пред обществеността, че нормите в този си вид не могат да доведат до качествена промяна на строителството в страната ни, каквато изискват от Европейския Съюз. Организаторите не скриха разочарованието си, че липсва диалог между теория и практика, между нормативни изисквания и реално проектиране, строителство. В търсене на този диалог между възложителите, изпълнителите и потребителите на нормативните актове, браншовите организации изложиха своите очаквания за концептуални промени в наредбите, а не само на частични поправки на съществуващите документи. Според арх. Здравко Генчев тази революционна качествена стъпка в нормативите е много по-възможна в страна като България, където темата за енергийната ефективност тепърва прохожда, от колкото в страна с установени практики в областта като Германия. От разговора с експертите от МИП стана ясно, че такава радикална промяна не може да бъде постигната.

Освен концептуалните предложения за промени в наредбите, браншовите организации са изготвили и стотици страници конкретни предложения за изменения в текстовете на наредбите, които са подготвяли в работни групи в продължение на месеци обща доброволна работа и са предоставили на отговорните държавни органи. Експертите от МИП оцениха срещата като полезна и обещаха да вземат предвид всички полезни внесени предложения, когато проектите на нормативните уредби бъдат предоставени за обществено обсъждане. Очаква се това да се случи около средата на април.

Инж. Ивайло Алексиев – изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие изказа своите съмнения, че ще бъдат взети в предвид исканията на отделните организации, понеже е вероятно да има вътрешни противоречия в отделните становища. Той апелира към обединяване на всички организации в общи конкретни предложения, които да бъдат коментирани в бъдеще с Парламента като орган на създаване на закони в държавата.

От представянето на г-н Раф стана ясно, че успехите на европейските държави във въвеждането на „пасивни” и „почти нулевоенергийни сгради” в нормативите са резултат от прилагане на политика на насърчаване чрез грантове, данъчни облекчения и други. Строителната стойност на задължителните според нормите в Брюксел „пасивни сгради” не е по-висока от стойността на конвенционалните сгради. По този начин хората са мотивирани да строят пасивни сгради от една страна, а от друга държавата има редица ползи – развиване на икономиката, разкриване на нови работни места и т.н. Въпреки ценните примери, които бяха изложени от г-н Раф, участниците в дискусията останаха скептични, че подобна политика ще се преведе в действие и в България.

Инж. Виолета Ангелиева – директор на Дирекция „Правила и норми за проектиране и строителство” към МИП се съгласи, че към момента няма съгласуваност между отделните закони и подзаконови нормативни актове за енергийната ефективност на сградите. Тя заяви, че тепърва предстои хармонизиране между отделните институции и министерства, за да бъдат одобрени дискутираните наредби.

В заключение от срещата, страните останаха по-скоро на изходните си позиции по отношение на концепцията за наредбите за енергийна ефективност. Ползата от срещата бе поставянето на основите на един дълго търсен диалог между съставителите на наредбите и практическите им ползватели. Организаторите на кръглата маса силно се надяват този диалог да продължи и в бъдеще, за да се състави една стриктна, но ясна за проектантите и стимулираща развитието на държавната икономика наредба, която със сигурност ще подобри и качеството ни на живот.