Да пестим енергия, без да си рушим комфорта

Енергийният експерт Атанас Тасев е професор по кибернетика и информатика. Завършил е Автоматика и телемеханика в Киевския политехнически институт. Участвал е като финансов анализатор в преговорите между „Булгаргаз“ и „Газпром“ и в изготвянето на прогнозите и анализите за най-големите ни енергийни проекти – АЕЦ „Белене“ и ТЕЦ „Марица-изток“. Той бе един от участниците в организираната в столицата кръгла маса, посветена на състоянието и възможностите за развитие на енергийната инфраструктура в София. Потърсихме го за мнение с какво тази тема е важна и интересна за гражданите.

Проф. Тасев, какви изводи очерта дискусията за енергийната инфраструктура?
Навременна е тази кръгла маса, защото всички бяхме свидетели на природни бедствия тази зима. А природните бедствия са най-добрият тест за системата. Веднага се видя, че разполагаме с една критична инфраструктура, която е в критично състояние. Освен това ние, българите, трябва да избягаме от старата философия, когато има един проблем най-напред да изядем една торба сол, след това да изтърпим сто тояги на голо и най-накрая да си платим. Очевидно е, че трябва да се правят инвестиции, че те трябва да са с оптимален план. Очевидно е, че това ще засегне всички потребители от гледна точка на цената и основният въпрос е откъде да дойдат парите и как те правилно да бъдат изразходвани. В противен случай, когато направим елементарен баланс, дори в случаите като сегашния с наводнението – оказа се, че в село Бисер може би ако язовирната стена беше ремонтирана за 30-40 хиляди лева, нямаше да има щети за няколко десетки милиона лева. Да не говорим за човешките съдби, които бяха засегнати.

Как трябва да реагират институциите на този урок?
Това, което забелязвам в момента, е, че всички, които имат отношение към критичната инфраструктура – а това са електроразпределението, системният оператор, „Топлофикация – София”, Столичната община, географската информационна система – всички чувстват необходимост от една координация, от нов подход и разбира се в скоро време решаване на проблемите.

Могат ли гражданите да участват в тази мобилизация?
Много важно е да се развива новата култура на българите в областта на изолациите и енергоспестяващите мерки. Тази култура трябва да бъде масово пропагандирана. Защото в нашата страна за всеки един киловат мощност, икономисан при крайния потребител, ние имаме икономия на около два на входа на системата. Това е така, защото коефициентът на енергийната трансформация е 0,48, т.е. от една единица на входа при потребителя отива 0,48 и обратно. Затова става изключително важен този подход и тук виждам ролята на главния архитект като системен интегратор в София, за да се отиде към типово строителство. Нека поясня – не типово в буквалния смисъл, а опционално в рамките на определена гама, т.е. да могат гражданите да избират в рамките на определени предложения. Това е особено важно при панелните сгради, където трябва да се направят значителни инвестиции.

Те ли са в най-тежко състояние?
Категорично. Аз имам собствен опит, макар и в нова сграда, масивно строителство от преди 15-ина години. Направих всичко възможно преди 10 години да приложа енергоспестяващи мерки и просто виждам в момента ефекта.

Какъв е ефектът?
При ниските температури през януари за 280 квадрата платих 300 лева за парно, а на много места в София за 50 квадрата плащат 400 лева. Виждате колко е важно да се прилагат енергоспестяващите мерки.

Вие какво точно направихте?
Направих перфектна изолация на стените, на пода, на тавана, и освен това си прекарах индивидуална абонатна станция. Сега при мен не възниква въпросът за дяловото разпределение. Не е тайна, че високите сметки в панелките често пъти се дължат не само на остарялата инсталация, а и на некоректното поведение на съседите. Така че, ролята на енергоспестяващите мерки е категорична. Много важно е сега, при санирането, да се използват покривните конструкции, за да се монтират соларни батерии за подгряване на водата или фотоволтаични, които да подпомагат енергийната система на София. Тук също има голям потенциал, който не трябва да се пренебрегва.

Кога ще бъде масово достъпно това нововъведение?
Започва се от най-правилната стъпка. Най-напред трябва да има проект. В момента се подготвят такива проекти. След това започва да се активира населението. Между другото законът за етажната собственост вече влезе в сила и там е подсказан начинът как отделните кооперации да кандидатстват. В оперативната програма за регионално развитие до 2014 година има заделени доста пари. В следващия програмен период също ще бъдат предвидени. Държавата участва с 50%, това са все важни фактори.

Тези 50% вероятно скоро ще паднат на 30%, експертите от регионалното министерство вече предупредиха?
Затова ще спечели, който е първи на редицата. Много важно е тези, които са инициативни, да започнат. Животът никога не е справедлив. Печелят тези, които са активни, които полагат усилия, които умеят да се организират. А най-важното е, че икономическата среда дава подобни възможности. И това вече е въпрос на политика на държавата.

Готов ли е строителният бранш?
Как не, това е едно огромно поле за изява на строителните фирми. В условия на криза това е една много подходяща антикризисна мярка.

А няма ли опасност да започнат да дерат по девет кожи от гражданите?
Не. Конкуренцията е голяма. Освен това, когато има типово строителство и се предлагат типови решения, специално за панелките, нали има индикативна цена? В България няма неизвестни неща. Има средно статистическа информация навсякъде и в строителната камара, и в държавния регулатор, така че изключено е да се спекулира. В крайна сметка нали се обявяват търгове, конкурси, а те обикновено свалят цената, така че тук аз нямам никакви опасения. Все пак ние, като граждани, трябва да си променим поведението. По-добре е да похарчим определени пари сега и през остатъка от живота си да живеем комфортно, отколкото да събираме пари и в крайна сметка да ги харчим за скъпата енергия. А тя ще става все по-скъпа. Аз от няколко години говоря, дори станах доста неудобен в началото, но сега на повечето хора вече е ясно, че се очаква категорично повишаване на цената на енергоресурсите. Това е световен проблем, не е откритие. От 2013 година шокът ще бъде още по-голям, защото трябва да приложим европейските директиви, което означава, че е по-добре да инвестираме в енергоспестяващи мерки, след което да икономисваме от тази енергия, без да си нарушаваме комфорта. Ключовата дума е при същия или при по-добър комфорт. Защото ние можем да си изключим парното, но към това ли се стремим? Това ли е цивилизованото решение?