Дуварите на Старо Железаре оживяват с авангардни стенописи

Малкото село Старо Железаре, край Пловдив, за трета поредна година е център на авангардното изкуство през юли.

Идеята за фестивала, който пренася изкуството върху стените на къщите, връщайки ги към нов живот, е на Катажина и Венци Пирянкови. Катажина е полякиня, а Венци българин, преподавател по рисуване в Познан, където има и своя школа. Старо Железаре е селото на неговия род.

“Тази година сме заложили на утопичния и едновременно авангарден проект за създаване на център за съвременност и новаторство в изкуството. Сега, когато селото постепенно изчезва и умира, искаме да дадем импулс за събуждането на нов живот за красиво бъдеще, за неограничен потенциал на селския футуризъм”, казва Катажина Пирянкова.

В селото творят около двадесетина млади художници от Артистичния университет в Познан и школата на Венци, но не на лист хартия, а по селските дувари и стени. Тази година редом с новите световни лидери – американския президент Доналд Тръмп и френския му колега Емануел Макрон в компанията на съпругите им, ще бъдат изографисани и хората от Старо Железаре.

На варосаните стени ще бъде отдадена почит и към Леонард Коен и Джордж Майкъл, които вече не са между нас. От българите, своето място ще заемат актьорът Георги Парцалев и естрадната прима Лили Иванова. Редом до тях ще са и незабравимите идоли на полското авангардно изкуство – Катажина Корбо, Владислав Стжемински, Виткаций, казва Венци Пирянков.

По думите му по този начин те откриват изкуството за селската общност и задават въпроси за съвместното функциониране на различните култури и толерантността. Откриваме наново историята на селото, митовете и легендите, благодарение на които събуждаме нейната същност и усещането за собствена стойност, допълва Катажина.

По този начин проектът показва два аспекта – от една страна е вид архив с героите на стареещото село. От друга страна е вид коментар на това, което е актуално, разиграва се в контекста на местната действителност и глобално едновременно, коментират сем. Пирянкови.

Стенописите не се правят просто за да ги има в селото като декорация или орнамент, а като подкрепа и апотеоз на човешката дейност. Именно надеждата и посланията са това, което ги прави пълни и живи. В тях има като че ли някакво обещание за промяна, дори ако тя остане нереализирана, както често става. Надежда за това, че село Старо Железаре, не само че няма да изчезне от картата на България, но и ще се оживи и ще усети още по-голяма известност и благоденствие, повече от колкото за времето на комунизма, когато е пулсирало от живот, когато е имало не 500, а 2500 жители, повече от които млади и деца, имало е училище, детска градина, големи магазини, кино, дори и стадион.
mediapool.bg

Може да харесате още...