Енергийна ефективност и устойчива архитектура – посоки на развитие

Работата на съвременните архитекти и урбанисти, инженери и технолози, работещи в различни области на проектиране и строителна дейности, разработване и производство на нови материали, структури и технологии, е неразривно свързано с общите тенденции на социално-икономическото развитие. Все повече и повече проекти и сгради се именуват наричат устойчиви, зелени, екоустойчиви, щадящи околната среда, енергийно-ефективни и с други подобни термини. Техният външен вид се определя от парадигмата на устойчивото развитие.

Относно определенията

Приемането от международната общност на концепцията за устойчиво развитие (терминът „устойчиво развитие“ се разбира като аналог на устойчивост) определи и стремежът на човечеството да търси възможностите за изпълнение на неговите принципи в различните сфери на своята дейност. Архитектурата на цели исторически епохи се характеризира с една дума, която се свързва с конкретно съдържание. Самите имена на архитектурни епохи, стилове и тенденции са доста условни.

Парадоксално звучи днес израза „устойчива архитектура“ (като че ли човечеството не е знаело за „нестабилноста“ на архитектурата) – това е по-скоро ориентир в процеса на проектирането, а не действителната архитектура, нейно временно или стилово наименование. Това не е тенденция или направление в архитектурата, а именно посока на развитие, система от принципи, парадигми на проектирането. Следвайки стратегията на развитие на сектора, устойчивата архитектура е призвана да отговори на нуждите на настоящите поколения от високо качество, без да се лишават бъдещите поколения от същите характеристики. Въпреки това, формирането на бъдещето е невъзможно без да се стъпи върху съществуващите многобройни научни изследвания, развитието на предишните видове устойчива архитектура, историята на архитектурата като цяло и не без опита на традиционната народна архитектура.

Тенденциите на съвременните изисквания при използването на определени принципи и методи на проектиране и строителство, технологиите и инженерните системи днес се проявяват в различните имена на архитектурата: устойчива, нискобюджетна, енергийно-ефективна, щадяща околната среда, зелена.

Проектирането на зелени сгради и зеленото строителство на принципите на устойчивото развитие се фокусират все повече върху предприсъединителните аналитичните процедури и търсенето на архитектурни решения в сътрудничество с инженери – експерти в различните области.

Най-общият термин, който характеризира архитектурата, реализирана на принципите на устойчивото развитие, е понятието „устойчива архитектура“.

Търсенето на новости в архитектурата става на фона на глобални структурни процеси в областта културата, следствие от появата на информационната епоха, появата на постиндустриалното общество и планетарните климатичните промени. С цялото разнообразие от форми на съвременната архитектура, принципите на устойчиво развитие определят основните характеристики на сградите.

Големи предизвикателства са и климатичните аномалии на планетата. В глобалния доклад на Организацията на обединените нации от 2011 г. „Градовете и изменението на климата: двойна стратегия“ се включва идеята, че „при по-нататъшното урбанизиране разбирането на въздействията на изменението на климата върху градската среда ще става все по-важно.“

Ролята на технологиите в създаването на устойчива архитектура е огромна. Тези технологии са наречени зелени и се определят като „икономически безопасни иновативни технологии, които намаляват използването на ресурсите и отрицателните въздействия върху околната среда, като запазват своята икономическа ефективност“.

Ето още една дефиниция, свързваща характеристиките на технологията с устойчивото развитие, „Зелените технологии – иновации, които се основават на принципите на устойчивото развитие и повторното използване на ресурсите“.

Като производна от прилагането на зелени технологии се определя и зеленото строителство. „Зелено строителство – отрасъл, включващ изграждането и експлоатацията на сгради с минимално въздействие върху околната среда. Основната цел на зелената строителство е да намали консумацията на ресурси (енергия и материали) през целия жизнен цикъл на сградата – от избора на строителна площадка до проектирането, изграждането, експлоатацията и разрушаването й“. Има и други определения на зелено строителство и зелени сгради, но те са сходни по значение.

Анализ на практиката на зеленото строителство и устойчивата архитектура дава основание да се изведат две основни функции за устойчива архитектура: екологичност и използване на високи технологии. Поради това може да се предложи ново, по-кратко определение на устойчива архитектура: „Устойчива (зелена) архитектура – екологично ориентирана архитектура на високите технологии“. При това екологичният компонент отчита цялостната екология и екологията на културата.

От практична гледна точка критериите за съответствие при изискване за устойчивост се превръщат в рейтингова система за оценка на сградата. Най-широко са разпространени три международни рейтингови системи: американската LEED, британската BREEAM и немската DGNB.

Във връзка с това е необходимо да се координират подходите в разработваните документи и техните възможни приложения.

Заедно с така назованите подходи трябва да се направи и инженерингова и технологична разработка и оценка за адекватност на тези рейтингови системи, които стават все по-важен аспект от процеса на устойчиво развитие в архитектурните форми. Именно те, интегрирайки усилията на архитекта и инженера, оформят жизнената ни среда.

Под архитектурна форма се разбира структурно и функционално организирана, символично значима, ориентирана към естетическото и ежедневно, битово възприемане на материалната субстанция.

Какво определя архитектурната форма като интегратор на проявление и въплащение на на принципите на устойчивото развитие? Нека обозначим сферите, в които се заражда устойчивата архитектура:
– научни изследвания;
– експериментален дизайн;
– нормативна подкрепа – регламент;
– образователни дейности;
– проектиране и строителство;
– мониторинг на жизнения цикъл.

Именно в многообразието на тези области на дейност на различни специалисти, етапи от реализация и процеси се заражда и съществува устойчивата архитектура. Всяка от областите има своя собствена методика на работа и подходи за разрешаване на проблеми при създаването на устойчива архитектура.

На този етап от развитие на устойчивата архитектура нивото на решаване на поставени задачи вътре в съответните сфери е различно и несинхронизирано. Това характеризира състоянието на процесите като цяло и определя стратегическите подходи. В основата са два подхода, които отличават архитектите от инженерите: например, два са подходите към развитието на екоустойчивата архитектура: Първият подход – активното участие в архитектурата на най-новите технологични постижения в областта на енергийната ефективност, интелигентното управление на сградата и използването на съвременни материали. Вторият подход е да се използват триизмерни, архитектурни практики, влияещи на опазването на енергия и ресурси, както и максималното използване на естествени, а не механични методи на работа на инженерните системи.

В действителност, както показват тенденциите в развитието на устойчивата архитектура, има свързаност между тези два подхода. Вероятно точно този техен синтез ще определи и бъдещето им.