Енергийният паспорт – документ с неясни очертания

Собствениците на сгради и фирмите за сертифициране гледат в различни посоки

Около 2 млн. кв. метра покриви в София са идеални площадки за бъдещи фотоволтаични централи. Инсталирането им може да се извърши паралелно със санирането – така вижда нещата главният архитект на столицата Петър Диков. Според него този ресурс трябва да се отчита при всеки проект за обновление на панелна сграда. Отделно общината трябва да оползотвори около 350 000 кв. м покривни площи в общинските училища и детски градини.

„Площта на един панелен покрив е около 240 кв.м, две секции са около 480 кв.м., а една инсталация от 30 киловолта, която влиза в стандарта за малки фотоволтаични инсталации, изисква около 420 кв.м”, изложи сметките си Диков. За такава централа не трябва лиценз, не е нужно и специално разрешително за прикачване в мрежата, а според специалистите вече има разработки за акумулиране на енергията през деня и консумирането й вечер, когато е голямото натоварване.

В тези инсталации се пресичат интересите на гражданите и на електроразпределителното дружество, което търси възможност да намали пиковото натоварване. „Няма да има проблем да присъединим такива мощности”, увери Божидар Гатев, директор „Електроексплоатация и поддръжка на мрежата“ в ЧЕЗ.

Колко ще струва и как ще се финансира поставянето на фотоволтаици на покривите на панелните блокове главният архитект обеща да каже скоро. „Част от това, което правим, е да стимулираме хората да си свършат тяхната работа, а ние да им осигурим без пари проекти и възможност да работят”, каза Петър Диков. По програмата „Регионално развитие” сега могат да се санират около 200 000 жилища. Ако с мерките, които се приложат в тях, се намали енергийната мощност с 2 киловата и половина (2,5 киловата), това прави общо 500 мегавата. Това е една четвърт от АЕЦ „Белене”, илюстрира разсъжденията си Диков.

Темата повдига въпроса за енергийните паспорти, които според новия Закон за енергийната ефективност всяка сграда трябва да притежава.

Готови ли са хората
да изпълнят това изискване? Отправихме въпроса към главния архитект на столицата, ето как премина разговорът:

– Не са готови. Не желаят да дават пари за хартия.

Но нали са задължени, има срокове?

– Направете справка колко пъти се отлага срокът за създаване на такива паспорти и ако остане сегашната система, още много пъти ще се отлага, защото хората не са съгласни да дават пари за нещо, като не им е ясно какво ще се случи след него. Затова сега се опитваме да предоставяме на хората с усилия на общината поне проектите – да може те, без да се ангажират финансово, да започнат да правят тези паспорти. Те са важни за друго – да може сградата да стане по-безопасна, да се предпишат действия за нейното саниране и така нататък. Но ако някой си направи труда да събере парите, които трябва да дадат гражданите за всички неща, които законите са им предписали – за създаване на паспорти, за техническо обследване, за енергийно обследване и т.н., ще стане ясно защо нищо не се случва.

Много ли са тези пари? Вашата сметка какво сочи?
– Направете справка за фирмите, които правят енергийно обследване, да кажат цената на квадратен метър; направете справка за фирмите, които правят технически паспорти, каква цена предлагат; направнете справка за фирми, които предлагат конструктивно обследване – каква цена са сложили. Съберете всичко това и вижте какво ще се получи.

Според Вас има злоупотреби или просто изискванията надвишават възможностите ни?
– Всичко е направено на парче. Няма яснота как ще стане. Хорате не само не желаят – те нямат пари, които да дадат. Така че, ако не се направи някакво усилие от общината и от държавата да им се помогне, така ще си стоят нещата и ние непрекъснато ще отлагаме срокове с ясното съзнание, че няма да бъдат изпълнени.

Вие какво препоръчвате?
– Започнали сме да действаме, правим безплатно типови проекти, ще ги предоставим на гражданите, ще им окажем съдействие в конкретното допроектиране. Поели сме ангажимент да издаваме строителни разрешения за саниране без такса. Надявам се, че ще стимулираме хората. Искам да се направи така, че самият проект за саниране да има и стойността на технически паспорт, т.е. с едното нещо да се свършат и двете работи.

А които няма да санират, могат ли да направят паспорти?
– По принцип могат. Но според мен няма да го направят.

Какъв процент от сградите в столицата са в критично състояние?

– Не, тук не можем да говорим за критично състояние. Има сгради, които не са в добро състояние, но аз мисля, че собствениците най-добре си знаят проблемите. Специално искам да подчертая да не смятат, че с гипсокартон и стиропор могат да решат конструктивни проблеми. Могат само да ги скрият, но не могат да ги решат.

В панелните комплекси ли предстои най-много работа?
– Зависи. За състоянието на една сграда не е най-важна конструктивната система. По-важни са начинът, по който е направено фундирането, състоянието на канализацията, благоустрояването. И една много добре построена сграда, ако има някъде теч във водопровод или в канал, който да вкарва непрекъснато вода в основите, може да се компрометира много бързо.

Готови ли са фирмите

Решихме да последваме съвета на главния архитект и да проверим какви пари са нужни, за да изпълнят собствениците предписаното по закон. За наша изненада конкретни цени за обследване и издаване на енергиен паспорт не посочиха от нито една фирма, регистрирана в Агенцията за устойчиво енергийно развитие за тази цел. По-неприятното е друго – като че ли нагласата на служителите в тях е въобще да не контактуват с гражданите и да не им дават обяснения.

„Вие не можете да си направите сметката, защото не се предвижда да плащате. Освен това такова понятие „енергиен паспорт“ няма“, отрязаха ни в „Енергоефект“, една от първите лицензирани фирми за обследване и сертифициране. Парите според обяснението, което получихме, ще идват от регионалното министерство по оперативната програма „Регионално развитие“ и ще се усвояват директно по договорите с проектните мениджъри. Следователно, не се налага крайните ползватели на европейската помощ – гражданите, да се намесват в процеса, даде да се разбере служителката.

По-любезни бяха в пловдивската фирма „Аниди“. Общата сума зависи от много неща, казаха там – от квадратурата, от наличието или липсата на уреди и инсталации за енергийна ефективност, от това дали е правено или не архитектурно заснемане предварително. Получихме и съвет – ако не става дума за голяма кооперация, да направим само енергийно обследване, което ще струва не повече от 1000 лева, а останалите неща да се одитират при нужда. Колкото е по-голяма сградата, толкова повече цената пада – ето нещо, което трябва да имат предвид собствениците на еднофамилни сгради, когато решат да модернизират имота си.

Справка с нормативните документи уточни следното:

Енергиен паспорт ще се издава за всяка сграда, а енергиен сертификат – само за онези, които покриват определени изисквания.

Енергийният паспорт ще удостоверява какво е състоянието на сградата и какво е нейното специфично потребление на енергия, без да дава категоризация според данъчните изисквания. В него ще се указва какво енергопотребление има постройката по скала от клас А до клас G, каквато е класификацията при електроуредите, като А показва най-малко енергопотребление, а G – най-голямо. Паспортът на нова сграда подлежи на презаверка на всеки 3 години.

Енергиен сертификат се издава на сграда, която отговаря на определени условия, за да получи сертификат Б или А. Сертификат не се получава веднага след построяване на сградата, защото трябва да бъдат извършени обследвания и сравнени данните от поне три отоплителни сезона. Той се издава за 10 години и осигурява данъчни отстъпки: 3 или 5 години за сертификат Б и 7 или 10 години за сертификат А, като и в двата случая по-дългият срок е, ако се използва възобновяем източник на енергия.

Вижте също...