Финансирането на устойчиво градско развитие – мисия възможна

До средата на 2015 г. ще бъдат инвестирани общо над 110 млн. лева в проекти за устойчиво градско развитие. Това не е добро пожелание, а реална цел, която си е поставил Регионалният фонд за градско развитие, съобщи неговият изпълнителен директор Мартин Заимов по време на форума „Зелена икономика”.

Целта на фонда е да стимулира развитието на шестте най-големи български града извън столицата – Бургас, Варна, Плевен, Пловдив, Русе и Стара Загора.

Акционери във фонда са: «Societe Generale Експресбанк», «Елана» и Balkan Advisors. Финансовият ресурс, с който разполага фондът, е 110 милиона лева, от които 37 млн. лв. са от оперативна програма «Регионално развитие» и 73 млн. лв. – съфинансиране от «Societe Generale Експресбанк».

До средата на 2015 г. Регионалният фонд за градско развитие има задача да идентифицира, оцени и инвестира този ресурс в градски проекти по инициативата JESSICA.

JESSICA или как се преодоляват хроничните дефицити в публичния сектор

Европейската инициатива JESSICA (The Joint European Support for Sustainable Investment in City Areas) стартира през 2006 г. Това e пилотна инициатива за финансов инженеринг на ЕС, която осигурява публично-частен инвестиционен подход към (финансово и екологично) устойчиви проекти за градско развитие. България е сред първите десет страни от ЕС, които изпълняват JESSICA.

Целта на инициативата е да разшири обхвата, ефективността и достъпността на публичните ресурси за градски инвестиционни проекти, за да стимулира икономиките на европейските градове. Инструментите за финансов инженеринг са пазарно ориентирани целеви капитали от структурните фондове на ЕС. Средствата ще бъдат инвестирани в реалната икономика, а очакваната норма на възвръщаемост ще позволи последващото им използване. Ето защо финансовите инструменти са важен начин за преодоляване на хроничните дефицити в публичния сектор на ЕС, обясняват експерти.

„JESSICA цели дългосрочна икономическа жизненоспособност на градските проекти чрез стимул за публично-частни партньорства и частни инвестиции. Тя осигурява преминаване от конвенционалното грантово финансиране към модерни финансови инструменти и инвестиционни похвати и установяване на възпроизвеждащо се финансиране”, коментира Матрин Заимов. Според него фондовете за градско развитие, управляващи средства по JESSICA, постигат икономия на мащаба и действат като катализатор в инвестиционния процес.

Структура на инициативата

В България е предприет двустепенен подход при изпълнение на JESSICA – налице са Холдингов фонд под управлението на Европейска инвестиционна банка (ЕИБ) и два фонда за градско развитие (ФГР) – София и Регионален, които осъществяват преките инвестиции в градски проекти.

Регионалният фонд за градско развитие трябва да инвестира средствата по JESSICA по точно определена схема:
– 50% от средствата до 31 декември 2013 г.
– 80% от средствата до 31 декември 2014 г.
– 100% от средствата до 30 юни 2015 г.

Затово последният срок за кандидатстване на крайните бенефициенти (общини, публично-частни партньорства, частни инвеститори) пред Регионалния фонд за градско развитие е 30 май 2015 г.

Населението на шестте града, попадащи в зоната на инвестиционна допустимост, е 1.3 млн. души. Чрез фонда ще се осигурят свежи инвестиционни средства (или с други думи ликвидност) за всички предприемчиви страни (публични или частни юридически лица), които са склонни да поемат риска и да инвестират, за да променят към по-добро градската среда, обясняват експерти.

Регионалният фонд за градско развитие ще инвестира в проекти, които генерират недостатъчен приход, за да бъдат финансирани от пазара, и в същото време чрез реализирането им се постига висок обществен ефект. Например – възстановяване на стари индустриални зони (т. нар. brownfield redevelopment), изграждане на увеселителни паркове, спортни съоръжения и др. Общият знаменател е обновяване и съживяване на градовете и възвръщаемост на инвестицията.

Всички заинтересовани бенефициенти по JESSICA трябва да се обърнат директно към Регионалния фонд за градско развитие, който ще извършва оценката на проектите, вкл. инвестиция, рисков профил и т.н. Местонахождението на фонда е в офисите на „Societe Generale Експресбанк”.

Етапите

Взаимоотношенията с инициаторите и кандидатите за финансиране на градски проекти минават през три етапа:
Първият етап включва предоставяне на фонда на кратка и ясна информация, описваща проекта със снимки на мястото, илюстрации на предложените подобрения, очаквани източници на финансиране, финансов модел и представяне на инициаторите. Следва покана за среща, публикуване, първоначална проверка за допустимост.
Вторият етап изисква подробно представяне пред фонда на градския проект и биографиите на инициаторите и собствениците му заедно с карта на мобилността в района, времевата рамка на проекта и общинското участие и подкрепа. Следва представяне на индикативна оферта.
Третият етап предполага представяне на подробен бизнес план с начален бюджет за инвестиции, прогноза на приходите, разходите, баланса и паричния поток на градския проект, описание на рисковете пред него, въздействието върху околната среда, решения за мобилността, задание за външна и вътрeшна архитектура, организационна структура, пазарно проучване (търсене, предлагане, цени, конкуренция), въпросник за обществено допитване, юридическа форма на проекта. Завършващата фаза е решението за финансиране.

Фондът ще отпусне дългосрочен нисколихвен заем (между 10 и 20 години) и/или ще предложи дялово участие в одобрения проект. Възвърнатите средства от JESSICA ще бъдат реинвестирани в нови проекти за градско развитие.

Опитът на други държави

„По правило инвестиционните стратегии на фондовете за градско развитие следва да са фокусирани върху: работната среда, общността и зеления растеж“, обясни Мартин Заимов. Всичко това включва създаване на устойчиви възможности за изява и работа, социален бизнес, институции за преквалификация и развитие на уменията. И още – смекчаване на етнически противоречия, образователни институции, облекчаване хората с увреждания, икономически решения за застаряването на населението, намаляване на градската бедност. Политиката на фондовете води и до технологични решения за устойчива градска трансформация, възобновяема енергия, енергийна ефективност, ефективна и незамърсяваща мобилност, “smart city” решения.

Затова специфичните “социални” критерии за одобрение на проекти включват: качество на разкритите работни места и на архитектурата, осигуряване на зелени площи, на обществени пространства и на достъпна градска среда.

JESSICA Холдингов фонд в Литва инвестира в реновиране на жилищни блокове и енергийна ефективност, даде пример Мартин Заимов. Първоначално тази дейност е финансирана по проект на Световната банка (1996-2004), но към края на 2007 г. субсидиите са изчерпани. Затова в началото на 2009 г. проектът се продължава със създаването на Холдингов фонд по инициативата JESSICA. Бюджетът на фонда е 227 млн. евро. Създадени са три Фонда за градско развитие, управлявани от банките Siauliu, Swedbank и SEB.

Жилищните блокове, отговарящи на условията, са 24 000. Очакваните разходи за санирането на една сграда са 290 хил. евро. Има възможност за частично опростяване на 15% от заема при достигане на определено ниво на енергийна ефективност.

Холдинговият фонд London Green Fund пък е фокусиран върху енергийната ефективност и обработката на отпадъци. Създадени са два фонда за градско развитие: Foresight Environmental Fund (осъществяващ дялови инвестиции в строителство или разширение на проекти за преработка на отпадъци в енергия/ гориво (без изгаряне); вторично ползване, рециклиране или преработка) и Amber Energy (фокусиран върху кредити за проекти за енергийна ефективност в обществени сгради чрез саниране и отопление с нисковъглеродни емисии). И двата фонда са ангажирани с показатели за създаването на възможности за изява и работа, тонове спестени въглеродни емисии и спестена енергия.

Предстои да видим дали и как България ще се възползва от възможностите на JESSICA. Според експерти възможните зелени градски проекти в България са насочени към:
– Градска мобилност: системи за управление на автомобилното придвижване и паркиране, системи за усъвършенстване на управлението на градския транспорт, електрифициране на всички видове превозни средства;
– Интеграция с природата: природни паркове в границите на града, зони за отдих и развлечение до реките или морето, съоръжения за спорт интегрирани в природната среда;
– Обработка на отпадъци: усъвършенстване на системите за събиране на отпадъци, производство на енергия и системи за ефективна преработка и оползотворяване на отпадъци;
– Потребление на ресурси: интегрирани градски проекти за енергийна ефективност и възобновяема енергия, пасивно строителство, усъвършенстване на инфраструктурата за доставка на ресурси.

Проектен цикъл
– Формулиране на идеята на проекта
– Формиране на публично-частно партньорство и подготовка на бизнес план
– Кандидатстване пред Фонда за градско развитие
– Проверка за съответствие с критериите за избор и оценка на риска, анализ на разходи-ползи
– Предоставяне на заем и/или дялово участие
– Реализация на инвестицията
– Изплащане към фонда или продажба на дяловото участие на фонда
– Реинвестиране на средствата в проекти за градско развитие

 

Акционерите
„Societe Generale Експресбанк” (52% дял във фонда)
– Активи над – 3 млрд. лв.
– Служители – 1 500
– Рейтинг – Fitch BBB+
– Клиенти – 360 000

Balkan Advisors (24%)
– Международна инвестиционна и консултантска компания
– Финансов консултант (сливания и придобивания, реструктуране) в сделки на обща стойност над 30 милрд. евро
– Инвеститор в България
– Екип с опит в европейски проекти

„Елана Холдинг” и „Елана Инвестмънт” (24%)
– Една от най-големите небанкови финансови групи в България
– „Елана Холдинг” – 7 години успешно управление на фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници“
– „Елана Инвестмънт” – утвърдена консултант по европейски фондове за бизнес и общини
– Разработени успешни проекти за над 500 предприятия и общини – привлечени инвестиции за над 200 млн. лв.

 

 

JESSICA в цифри
(към 31 декември 2011 г.)

23 JESSICA операции в 11 страни-членки на ЕС с ресурс от общо 1.9 милиарда евро, от които (в млн евро): България – 33, Великобритания – 368, Германия – 30, Гърция – 258, Естония – 57, Испания – 213, Италия – 318, Литва – 227, Полша – 276, Португалия – 130, Чехия – 21.

Всеки втори фонд включва енергиен компонент (енергийна ефективност или възобновяеми енергийни източници), а осем от фондовете са преимуществено “зелени” с ресурс (в млн евро):
– Foresight Environmental Fund (Лондон) – 85
– Amber Energy Efficiency Fund (Лондон) – 120
– Evergreen Fund (Манчестър) – 36
– JHFL (Холдинг фонд Литва – 3 фонда) – 227
– Kredex Fund (Холдинг фонд Естония – 2 фонда) – 57

 

Може да харесате още...