Козирката над входа – „шапка с двойно предназначение“

И красиви, и полезни. Така може да се обобщи приложението на козирките като елемент от фасадата на сградата. Тези своеобразни „шапки“ над входа в блока или над терасата на последния етаж например не само внасят естетика в градската среда, но изпълняват и съвсем прагматични функции – предпазват от дъжд, слънце, сняг.

След грамадните преспи тази зима интересът към фирмите, които произвеждат и монтират козирки, се засили, твърдят хора от бранша.

Изборът е голям – козирките могат да бъдат стъклени (с неръждаема стомана или с черен метал), от неръждаема стомана (плюс стъкло или поликарбонат), от поликарбонат (в добавка с неръждаема стомана или черен метал), от черен метал (със стъкло или с поликарбонат), от алуминий. Предлагат се в добавка с различни екстри – например елементи, които пречат да се образяват висулки.

Алуминиевата конструкция е по-олекотена и по-евтина, а тази от неръждаема стомана е по-здрава, но и около два пъти по-скъпа, обясняват експерти. Алуминиевите козирки се предлагат в различни модели, което дава възможност да са „в тон“ с външната врата. Има възможност и за монтаж на странични панели, които осигуряват защита от вятър.

Стъклото на козирката може да бъде закалено или триплекс, прозрачно, цветно или мат, както и с различни дебелини. Някои фирми използват ламинирано стъкло с UV защита, което при счупване или удар не се разпада. В този случай то се пропуква, но остава цяло, което дава време за реакция след повредата.

Поликарбонатът (пластмасово покритие) пък може да бъде структурен (обикновен) или плътен. Негов плюс е, че е лек, но пък има и неудобства – „издава звуци“ – пука и щрака при високи температурни разлики, обясняват експерти. Използването на многослоен поликарбонат за козирки от тип арки обаче е за препоръчване пред стъклото или стъклопакета, съветват експерти.

Архитектурните решения и дизайнът на козирката са сред факторите, които определят какъв материал да бъде използван. Важни са и характеристиките му, както и това в кой регион на страната се намира сградата, за която е предназначена козирката. Причината е, че по крайбрежието и в столицата например вятърът и снегът са различни, което налага използването на различни материали, според необходимия коефициент на издържливост.

Формите на козирките също са разнообразни – мида, арка, скатни, триъгълни и др.

Козирки се поставят и в случаите, когато вие изолирате апартамента си, а съседите над вас не са направили това. В този случай специалистите съветват да вземете мерки за защита на външната топлоизолация от ерозия. Монтирането на козирка (перваз) предпазва горния ръб на изолацията от задържане на сняг или обтичане на вода по фасадата при валежи и пази от намокряне и отмиване на цвета на мазилката.

Тази козирка може да бъде от поцинкована ламарина, алуминий, ПВЦ. Ламарината е по-евтиният вариант, освен това приляга по-добре върху фасадата, но има опасност след време да ръждяса, обясняват експерти.

Алуминиевата козирка е почти вечна и може да надживее дори самата топлоизолация. Проблем при нея е, че при дори минимални неравности по фасадата се отварят трудни за уплътнение процепи зад нея и стената, обобщават специалисти. Цената на алуминиевите козирки е от 10 – 41 лв. на линеен метър и зависи от ширината (11–34 см).

Козирките от ПВЦ материал пък стареят и пожълтяват от слънцето. Според специалисти основният проблем за ограниченото им приложение е вероятността от спукване при минимално огъване на изгорялата от слънцето пласмасова козирка.

Какъвто и вариант да изберете за вашата козирка, експертите съветват да не разчитата на гаражни самоделки, а да се доверите на фирми, които имат опит. Защото експертите могат да ви спестят трополенето на дъжда върху козирката например и досадната липса на сън в резултат на това.