Кризата промени бизнеса за производство и монтаж на дограми

Кризата обърна представите как трябва да се работи в един от най-динамично развиващите се сектори в строителството – производството и монтажа на дограми. Промени се и подходът на мениджърите към бизнеса, с който са се захванали. Точна оценка за ситуацията в бранша в момента даде председателят на Сдружение „Български врати, прозорци и фасади“ и собственик на една от водещите фирми в сектора „Чех-Пласт” Димитър Иванов. В интервю за сайта dogrami.bg той казва: „Преди не успявахме да изпълним всички искания, а кризата ни показа колко трудно може да се намери работа, която преди това сама идваше и дори не смогвахме да я свършим навреме, като леко недоволствахме от припряността на клиентите ни по отношение на сроковете.”
Цените за производство и най-вече за монтаж на дограми падат, фирмите се надпреварват да предлагат промоции, но търсенето продължава да се свива.

Причините за проблемите в сектора

са няколко и са взаимно свързани от продължаващата криза вече пета година.
На първо място е спадът в сградното строителство, което е намаляло повече от два пъти. Докато през 2009 г. реализираната продукцията в този сектор възлиза на 10.012 млрд. лева, то през 2012 г. тя е намаляла до 4.509 млрд. лева, сочат окончателните данни на НСИ. Последната статистическа информация за 2013 г. показва, че тенденцията не е спряла и дори се задълбочава.

На годишна база сградното строителство през юли тази година е намаляло с 5.3% спрямо същия месец на 2012 година. Същото се наблюдава и при въведените в експлоатация жилища – през 2009 г. те са били 22 058  броя, а през 2012 г. – 9970, което представлява понижение от над 2,2 пъти.

В същото време технологичното ниво в сектора на специализираните дейности в строителството, към който по класификация се нарежда производството и монтажа на дограми, ежегодно расте. В момента то е на много високо равнище, сравнимо с нивото на водещите европейски държави, обобщават авторите на анализа за компетенциите на работната сила в сектора. Според утвърдения документ, в бранша навлизат все по-нови технологии, което води до повишаване на качеството. За съжаление темповете на развитие на технологиите изпреварват тези на подготовката на човешките ресурси.

Хубавото е, че отмина времето, когато строителните предприемачи довършваха започнатите сгради, но за да намалят разходите си гонеха ниски цени без оглед на качеството на изработката и монтажа, вида на профила и стъклопакета.

Важен фактор за свитото потребление са ограничените семейни бюджети за ремонти.

Пазарът бе притиснат и от повишените изисквания на банките да отпускат кредити за енергийна ефективност с 20% отстъпка. Много рядко се разрешават кредити само за подмяна на дограми. Банките правят изключения само, ако получателят на заема се съгласи дограмата му да бъде подменена от фирма, с която кредитната институция е сключила договор за отпускане на кредити по програмата на „Енергийна ефективност”, тъй като фирмата спазват строго определени стандарти за качеството на материалите и монтажа. Но и тези изключения се случват все по-рядко, оплакват се от бранша.
Всичко това отся играчите и

този бранш стана още по-конкурентен

За да се оцелее, трябва да се предлага високо качество на приемливи за потребителите цени.
Първи затвориха гаражните работилници, защото не можеха да постигнат нито едното, нито другото.

Посредническите фирми, които предлагаха само монтаж, намаляха значително, но бъдещето им е обречено. Останаха производителите, които бяха принудени да разширят дейността си с монтажни екипи, да разкрият собствени офиси за приемане на поръчки и по този начин да затворят целия цикъл. Добре са и повечето българските представители на световни производители, особено на онези, които са понесли най-малко щети от кризата. С най-стабилно бъдеще са онези български компании от бранша, които успяха да пробият на външни пазари.

В новите условия не липсват и удари под кръста

Макар че са силно конкурентни, а в много случаи и не много коректни, сериозни възможности за реализация предлагат търговете за обществени поръчки за рехабилитация на държавни и общински сгради. Наблюденията на Сдружението „Български врати, прозорци и фасади“ показва, че много често възложителите – общински и държавни институции, не разработват конкурсната документация, така че да не ощетява едни участници, а да фаворизира други. Най-сериозна е критиката, че не се залага в конкурсните книжа като задължително изискването да се влага продукция, отговаряща на държавните стандарти и да е със СЕ знака за качество, макар че контролът за неговото поставяне е много слаб, а самосъзнанието не е на високо ниво.

Резкият спад на потреблението и наличието на огромен свободен капацитет за производство роди и друг феномен – наддаване с обратен знак на цените. Това обаче води до декапитализация на фирмите и опасност от фалит на много от тях, които са инвестирали във високопроизводителни и скъпи линии за производство, с банкови кредити. Те са принудени да продават под себестойност, за да освободят средства за погасяване на задължения към банките. „Ситуацията в момента трудно може да се нарече пазар”, оплакват се представители на фирми, членуващи в Сдружението „Български врати, прозорци и фасади“.

Според браншовата организация има и два чисто нормативни проблема, които пречат на сектора. Първият е свързан с липсата на официален и коректен специализиран регистър за фирмите, произвеждащи или монтиращи прозорци, врати и окачени фасади, който да е гаранция пред инвеститорите, строителните компании, държавните ведомства и общините при избора на фирма-изпълнител.

Липсата на подзаконов нормативен документ, определящ нормите за правилен монтаж на прозорци, врати и окачени фасади, както е в други европейски държави, също е сериозен проблем за бранша.

За бурното развитие на сектора преди кризата сериозно влияние оказва интернационализацията на продуктите и услугите чрез навлизането на българския пазар на чуждестранни производители. В годините на кризата започна обратният процес – български предприятия да стъпват на външни пазари.

Най-сериозният проблем за производството и монтажа на дограми, който е характерен и за други сектори в строителството, са свързани със замразяването на чуждестранните инвестиции. Освен това печалбите на чуждестранните представителства и предприятия у нас се изнасят и се използват в чужбина.

Безспорният лидер на българския пазар

са PVC (пластмасови) дограми, следвани от AL (алуминиеви), дървени, но напоследък се налагат и комбинираните – дървени с алуминиево покритие.

Същото е съотношението и в страните от Европейския съюз. Огласено неотдавна изследване на Германското сдружение за прозорци и фасади VFF показва, че макар и намалял делът на PVC прозорците за 27-те държави от ЕС остава виско и е 49,8%, на алуминиевите е 24,3% (нараства), на дървените е 21,5% (намалява) и дърво/алуминий е 4,4% (нарства). „Повишеният дял на прозорците от алуминий и дърво/алуминий в 27-те държави на ЕС се дължи предимно на предпочитанието на тези материали в южните държави като Италия, Гърция, Испания, Португалия и Малта, докато северните страни продължават да предпочитат дървото, но и при тях напосредък има пробив дървените дограми с алуминиево покритие”, обяснява разликите председателят на VFF Улрих Чорн.
Заради своята здравина и устойчивост, алуминиевата дограма е по-подходяща за поставяне върху фасади на сгради, докато PVC дограмите са предпочитани за жилища и хотели, както и за разделяне на вътрешни пространства. Практиката е доказала, че изборът на дограма е преди всичко въпрос на индивидуален вкус.

В момента на българския пазар се предлага изработка и монтаж на дограми и стъклопакети по патент на Salamander,  Rehau, Veka, Koemmerling, Trocal, ProfiLink, Weiss profil, Brugmann, Etem, Exalco, които са сред лидерите и на пазара в Европа.

Основните играчи

Официална и точна статистика за обема на пазара на дограми, който да се съпостави с европейския няма най-вече, защото произведената в България продукция и нейната реализация се измерва в кв. метри, а не в стандартни единици продукция, както е в повечето от останалите държави от ЕС. По обобщени данни на различни фирми, които членуват в Сдружение „Български врати, прозорци и фасади“, лидери на пазара са няколко български компании, които имат собствени производствени мощности и в които непрекъсното се въвеждат нови технологии и тяхното развитие се дължи най-вече на навлизането им на чужди пазари. Това са „Ролпласт”, „Стилпласт”, „Валда”, „Чех-Пласт”, „Сидо”, „Трипласт”, „Лукспласт”. Повечето от тях са и представители но водещите европейски марки.

В чужбина те имат сериозно ценово предимство пред конкурентите си, главно заради по-ниското заплащане на труда. В повечето случаи продукцията си българските компании произвеждат у нас и я транспортират за страни като Гърция, Италия, Франция, Белгия и Холандия. „Вече има случаи, в които наши дружества печелят поръчки за изработка и монтаж на дограмите на цели строителни обекти в чужбина“, уточнява Димитър Иванов.
Според него

за ръст на поръчките на вътрешния пазар е още рано да се говори

тъй като потребителите са силно чувствителни към цените. От края на миналата година обаче се забелязва нарастване на търсенето на дограми с по-високи топлоизолационни характеристики, като тройни стъклопакети, К-стъкла и др. Заради по-високите цени на такава продукция, поръчките се правят не за цялото жилище, а постепенно – помещение след помещение. По груба оценка прозорци от такъв висок клас излизат между 250 и 320 лева на кв. метър, което за стандартни прозорци от около 3.5 кв. метра излиза между 875 и 1120 лева. Заради това подмяната на дограмата се прави на етапи.

След като банките започнаха да отказват кредитиране за подмяна на дограми, производителите се насочиха към финансови структури за стоково кредитиране като JetCredit, TBI Credit, UniCredit Clarima и други. Обичайна практика е предварителните договори на такива финансови институции с повечето от лидерите на българския пазар да служат за гаранция за отпускане на стоков кредити за поставяне на нови дограми.

Променената нагласа през последните години за смяна на дограмата – вместо през лятото, това да става през зимата, също се оказва пазарно предимство и мотивира някои фирми да атакуват и тази ниша, като предлагат и по-големи отстъпки. Ползата за потребителите е още по-голяма – заедно с отстъпката, те си осигуряват и по-кратки срокове за реализация на поръчката. Няма проблеми и с използването на монтажна пяна и силикон за уплътнение, тъй като от тях има разработки за използване при ниски температури до -20 градуса по Целзий. Зимният монтаж има и още едно предимство. Само през този сезон може веднага да се открие в присъствието на монтажниците фуга, дали има лошо уплътнение по влизащия студен въздух.

Перспективите пред сектора са огромни

От 2018 г. всички новостроящи се обществени сгради трябва да са пасивни, а от 2020 г. – всички новостроящи се сгради, което означава, че значително ще нарасне производството на дограми с висок клас на топлоизолация.

Подмяната на дограмите на жилища и обществени сгради е съществена част в общото обновяване на сградите по програмите за енергийна ефективност. За тях през следващия програмен период от 2014 до 2020 година са планирани над 1 млрд. лева еврофинансиране и съфинансиране от националния и местните бюджети.

По тези програми има известно неудобство, тъй като по правилата на ЕС първо трябва да се изпълни проекта, а после да се възстановят средствата. Този проблем е преодолим. Например подпомагането на общински проекти може да стане по линия на фонд ФЛАГ (Фонд за органите за местно самоуправление в България ЕАД). Според консолидирания отчет на фонда за 2012 година акционерният капитал на дружеството е бил 60 млн. лева, а дългосрочният кредитен ресурс е бил в размер на 35 млн. евро по силата на заемно споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие. Миналият месец вицепремиерът Даниела Бобева обяви, че за следващата 2014 г. е предвидено да бъде увеличен капиталът на фонда, за да бъдат подпомогнати повече общински проекти за финансиране по двете нови оперативни програми – за регионално развитие и за развитие на селските райони.

Предвиждат се и други много по-гъвкави финансови продукти, които съчетават различните кредитни линии и гаранционни схеми, разработени между български банки и Европейската инвестиционна банка, Националния гаранционен фонд, Европейския инвестиционен фонд – инициативата JEREMIE, Българската банка за развитие, Европейската банка за възстановяване и развитие.

Тези схеми дават на търговските банки ресурс при преференциални условия и банките могат да финансират проектите при облекчени условия и при спазване на определени изисквания и ограничения. По тези схеми може да се постигне и намаляване на стандартната лихва по кредитите дори до 2 процентни пункта, твърдят банкери, както и да отпаднат някои такси по кредитите, което е сериозно облекчение особено за голям инвестиционен проект.