Мемориалът на камбоджанския геноцид от Заха Хадид
Изминаха 35 години от падането на бруталния режим на Червените кхмери в тогавашната Демократична Кампучия (сега Камбоджа). Белегът от геноцида, предизвикан от режима – екзекуцията на вероятно милиони цивилни и смъртта на същия брой от глад и болести – все още не е изтрит от съзнанието на камбоджанците. Времето е велик лечител и днес, едно поколение след това, страната започва да приема бруталното си минало, справяйки се публично с оцелелите виновници и обръщайки мрачното наследство в добронамерена сила – помирение, опрощение, образование и надежда.
Важно място в процеса на документиране и преодоляване на геноцида е предложения Институт Sleuk Rith, включващ музей, изследователски център, училище и библиотека, която да приюти архива на Центъра за документация на Камбоджа, съхраняващ над 1 милион документи свързани с геноцида. Целта на института е да се превърне в глобален център за обучение и изследователска работа с фокус върху причините за геноцида, както и предотвратяването му. Името Sleuk Rith в превод означава „сухо листо” и е препратка към специалното значение, което имат сухите листа в камбоджанските религиозни церемонии, често водещи до изцеление.
Дизайнът на проекта е на базираната в Лондон иракска архитектка Заха Хадид. Хадид е почерпила вдъхновение от необикновеният древен храмов комплекс Ангкор Ват в Северна Камбоджа, характерен с меките си и плавни очертания, а самата тя избира за основен материал естествено дърво. Институтът ще бъде разположен в паркова зона южно от камбоджанската столица Пном Пен. Проектът търси финансиране на стойност 35 милиона долара, като кампанията е подсигурена от ключовия засега дарител – Американска агенция за международно развитие. Завършването на института е предвидено за 2015 г.
Преодоляване
Институтът е проникновението на Йоук Чанг, борец за човешки права и изследовател на зверствата, извършени от Червените кхмери, който едва на 15 годишна възраст бива задържан и затворен от режима, а много роднините му стават жертви на безчинствата на кхмерите. След цяло десетилетие изследователска работа и документиране на зверствата на режима, Чанг развива задълбочено изложение с инструкции за сградата, с прицел не само в излагането на голата брутална фактология, но също така в разработването на структура, която да насърчава помирение, размисъл и вдъхновение. Целта е това да бъде не само място, където идните поколения да могат да научат за трагедиите от близкото минало на Камбоджа, но и да даде възможност за изследване на процеса на възстановяване: разбиране за това как да бъдат ефективно използвани уроците от миналото, с цел позитивна промяна и конструктивен напредък.
Това изложение изисква насока, която разчупва някои от стереотипите, асоциирани с типичната мемориална архитектура. Описвайки концепцията, Чанг казва: „В контекста на геноцида и масовите зверства, мемориалната архитектура обикновено се стреми да отрази злото и нещастието, характеризиращи периода, който представя. В този смисъл архитектурното наследство е мрачно, печално и твърдо ориентирано към миналото.”
„Ние бяхме завладени от желание да създадем институция с поглед напред, която се разграничава от предизвикващата печал, квази-индустриална рязкост на повечето съществуващи мемориални модели, издигнати в памет на извършен геноцид. Това няма за цел да разкритикува или очерни подобни модели, а вместо това да подчертае, в светлината на богатата камбоджанска културна и религиозна традиция, че трябва да поемем различна и по-позитивно ориентирана посока.”
„Най-добрите мемориали не са обект на еднократно посещение, съзерцание и отбелязване като посетени. Най-добрите възпоминателни паметници извикват отзвук и възпоминание, но също са живи, динамични публични пространства, които привличат и ангажират всички поколения в обществото.”
Освен с възпоминателната си същност на музей-мемориал, института Sleuk Rith цели да съчетае подчертано образователна програма със съществуващата си работа по въпросите на социалната справедливост.
Разделени и все пак заедно
Дизайнът на института е организиран във вид на пет дървени структури, които представляват самостоятелни единици на приземното ниво, но се преплитат и свързват една с друга докато се издигат нагоре; свързват различни отдели, посетители, студенти и персонал във вътрешността на едно единствено цяло. С приблизителен размер на заета площ от 80 х 30 м. в основата и 88 х 38 м. на нивото на покрива, структурата се издига на височина в диапазон от 3 до 8 етажа.
Издигайки се нагоре и обединявайки се в едно, петте сгради на института дефинират заплетена пространствена композиция от свързани обеми, образувайки серия от екстериорни и интериорни пространства, които преливат едно в друго, за да направляват посетителите през различните зони за съзерцание, обучение, участие и дискусии.
Изградени от възстановяем дървен материал, основната структура, външните заслони и интериорните преградни части придават на сградата натуралистичен вид и естествена топлина. По-сложни форми са били проектирани и изчислени да бъдат сглобени от икономични прави и едностранно-овални дървени секции с помощта на установени и доказани технологии.
Водата се включва активно в дизайна с отразена във външните водни басейни светлина, която рефлектира и прониква надълбоко във вътрешните пространства. Тези басейни са захранвани от дъждовете, като процеса на управление на водния ресурс помага за намаляване на въздействието върху природата в околността. Тропическият климат на Камбоджа и потенциалния риск от сезонни наводнения в района са смекчени чрез естественото заслоняване на стеснените долни нива, ламелите по горните етажи и преди всичко построяването на сградата на института върху повдигнати тераси.
Енергийно ефективен
Външните заслони редуцират акумулирането на топлина и термалните буферни зони предпазват архива и изложбените пространства и също така редуцират количеството на консумираната енергия. Хоризонталният покрив на сградата е скрит за погледите, за да послужи за платформа за инсталиране на източници на енергия и топлообменници, които са изключително ефективни в условията на местния климат. Пасивният дизайн на сградата, плюс взетите мерки за редуциране на консумацията на енергия и вода, подпомага екологичното й функциониране.
Обектът се издига върху основите на гимназията Boeung Trabek, използвана от режима на Червените кхмери като „превъзпитателен лагер”, подобно на много други училища в Камбоджа, правейки мястото изключително подходящо за института: сграда, построена върху миналото, за да просвети бъдещето.
Институтът е разположен във вътрешността на мемориален парк, заемащ площ от 68,000 кв. м., предвиден да приюти спортни игрища, зеленчукови градини и овощни дървета за местната общност. В допълнение има и традиционна ливада и гора, из която са пръснати модерни камбоджански скулптури, много от които изобразяват жени, в знак на почит за помощта оказана от тях при възстановяването на страната. Този парк с безбройните си пешеходни алеи служи като свързващ елемент на допреди това откъснатите един от друг градски квартали, поставяйки решително местната общност в самото сърце на института.
Говорейки за института, Хадид каза: „Надеждите ни са Института Sleuk Rith и неговия мемориален парк да окажат наистина трансформиращ ефект, внасяйки нов живот и светло бъдеще на място, белязано от огромни трагедии в миналото. Нека това място се превърне в привлекателна зона, където възможностите за размисъл, взаимодействие и свързаност са не само пространствено изразени, но са също така част от посланието на проекта към народа на Камбоджа.”
Напълно уместно последните думи би следвало да бъдат изказани от Чанг, един човек тласкан от непоклатимата си вяра, че трагедиите от миналото на страната трябва да послужат за изковаването на по-добро бъдеще: „Камбоджа никога няма да избяга от историята си, но не е нужно да бъде заробена от нея. Обществата с конфликти в миналото трябва да продължат напред. Именно тази отдаденост, решимост и вяра в собственото си бъдеще ще ни дефинира.“
