Новата генерация термокерамични покрития – надеждна защита от конденз и мухъл

Доц. д-р арх. Валери Иванов, ръководител лекционен курс “Практикуване на професията архитект” в Архитектурен факултет на УАСГ

Доц. Иванов, намираме се в период на рязка смяна на времето, съответно на температурата, налягането и влажността на въздуха. Същевременно сме в началото на отоплителния сезон. Как това се отразява на микроклимата в помещенията, от гледна точка на риска от прекомерно изстиване на стените или висока влажност в тях?

Да, определено риск за влошаване на микроклимата през този сезон съществува. Той нараства и поради това, че в някои места се забави включване на централното отопление. От друга страна, обитателите, които се отопляват автономно, също отлагат включването на отоплителни уреди, поради по-топлото време или с цел икономии. Поради това външните стени прекомерно изстиват и впоследствие трудно се загряват. Резултатът е формиране на студени зони, поява на конденз, а впоследствие и на мухъл.

За да се избегне това е необходимо своевременно включване на отоплението и то така, че към вътрешните повърхности на външните стени да се насочи достатъчен топлинен поток. Особено важно е топлият въздух да достига прозорците и балконските врати, тъй като те са най-застрашени от конденз.

Вентилацията на помещенията е другият важен фактор за избягване на прекомерната влага в помещенията. Целта е да се постигне оптимална влажност от 50-60%, както и приток на свеж въздух. Затова в помещението е добре да се постави освен термометър и влагомер. Вентилацията трябва да се съчетава с проветряване през отваряемите части на прозорците и балконските врати и своевременно извеждане на изпаренията и влагата, най-вече от кухнята и банята, чрез изсмукваща вентилация.

И за да няма големи топлинни загуби, е необходимо да се спазва принципа – проветряване за кратко (5-10 мин.), с широко отворени прозорци, няколко пъти дневно.

Изолираността на помещенията с външна и вътрешна изолация може ли да постигне търсения комфорт?

Колкото е по-добра изолацията, толкова по-слабо е изстиването на стените. И правилното разположение на основната топлоизолация е от външната страна, така че максимално дълго да се съхрани натрупаната през лятото топлина в масивната стенна конструкция. Вътрешна изолация е необходима само дотолкова, че да реагира пулсациите в температурата на вътрешния въздух, когато отоплението работи в режим включване – изключване. Такъв режим се постига с отоплители уреди като калорифери, конвектори, климатици и други, които постигат определена средна температурата, и се включват, и изключват автоматично. Разбира се, има уреди, които се включват и изключват по субективно.

Трябва да подчертая, че по-голямата топлоизолация на външните стени не е достатъчна за постигане на по-добър топлинен комфорт. Тя следва да е съобразена с топлоизолационната способност на прозрачните ограждащи стени – прозорците, които заемат над 50 % от площта на фасадата. Ето защо обикновеният двуслоен стъклопакет не е достатъчен, за да постигне висока топлоизолация на прозорците, с близко до това на стените термично съпротивление. За разлика от стените, където с увеличаването на дебелината на топлоизолацията се увеличава пропорционално и изолационния ефект, при прозорците и балконските врати този подход е невъзможен. Решението на проблема в този случай е монтирането на стъкла с нискоизлъчващи (Low-e) покрития, популярни като К-стъкла. Те драстично понижават излъчването на топлината към околната среда, увеличават почти двойно термичното съпротивление на стъклопакета и правят топла вътрешната му повърхност, като по този начин значително редуцират риска от коденз.

Влагането на този тип стъкла в стъклопакета до голяма степен увеличава стойността на изолационния ефект. Позволявам си да акцентирам върху този проблем, тъй като много често необходимостта от употребата на подобни стъклопакети се пренебрегва било то поради незнание, по икономически или други причини.

Какви са възможностите за компенсиране на разликите в температурата на въздуха в помещенията и какъв вид материал би бил ефективен?

Когато е налице изменение на температурата на въздуха в помещенията, следствие променливо отопление, особено важно е каква е контактната температура на въздуха с тази на стените или мебелите. Тя не бива да бъде по-ниска от температурата на оросяване, в противен случай се появява конденз, а впоследствие и мухъл.

До известна степен, появата на конденз би могла да се избегне с употребата на нискоемисионни стъкла. Но това невинаги е достатъчно. При стените, компенсацията на температурната разлика зависи от общото термично съпротивление на стенната конструкция.

Едно успешно решение, ограничаващо появата на конденз и мухъл, е нанасянето върху вътрешните стени на така нар. термокерамични покрития (бои).

За постигане на оптимален ефект, термокерамичните покрития следва да се нанасят като последен (финишен) слой, и то най-вече върху вътрешните повърхности на външните стени, и зад корпусни и други мебели с голям размер.

За да се осигури добра циркулация на въздуха зад мебелите, е необходимо разстоянието между тях и стените да е поне 10 см.

Термокерамичните покрития са познати и у нас. Какво показват последните изпитвания от прилагането на тези антикондензни покрития?

Термокерамичните покрития, на различните производители, осигуряват температурно надвишение ΔT↑, вариращо в диапазона от 3 до 3,8°С . Tемпературното надвишение e стандартен показател за покрития с антикондензни и противоплесенни функции. Той определя, каква по-висока температура поддържа съответното покритие в сравнение със стандартна интериорна боя.

Микротермография на стена, с нанесено термокерамично покритие (увеличение 200 пъти) – горе, сравнена с обикновена латексна боя.

При температура от 20°С на вътрешния въздух в помещението, средната температура на стената с термокерамично покритие е 17,5°С.

Измерената средна температура на стена, с нанесена върху нея само обикновена латексна боя, е 14,3°С.

Виждащите се при увеличението керамични микрокапсули (горе) формират повърхност, блогодарение на която инфрачервените лъчи активно рефлектират обратно към помещението.

За качеството на термокерамичните покрития определящ е съставът на топлоизолационните нано-частици (микросфери), в случая те са от керамика, притежаваща висока якост и абсолютна резистентност към развитието на мухъл и плесени.

Термокерамичните покрития осигуряват субективно усещане за топлина, както при допир, така и в непосредствена близост до стените, като надеждно ограничават риска от поява на мухъл и плесени по тях.

През последните няколко години водещи производители на термокерамични покрития в САЩ и Германия разработиха термокерамични покрития от ново поколение. Те се създават с помощта на патентована технология, при която е включена нискоизлъчваща компонента. Благодарение на взаимодействието на тази компонента с микрокерамичните капсули се постигат високи рефлективни характеристики в инфрачервения спектър, за които споменах. Като резултат на това, новата генерация покрития отразяват обратно в помещението по-голямата част от топлината, излъчвана под формата на инфрачервени вълни от отоплителните уреди.

Или, ако трябва да направя сравнение с нещо познато, то ще кажа, че керамичните микросфери работят на същия принцип като енергоспестяващите стъклопакети, като ефектът се проявява в контактната зона между въздуха и повърхността на стените и таваните в помещенията.

Освен че осигуряват по-висок топлинен комфорт, термокерамичните покрития с нискоизлъчваща компонента значително превъзхождат останалите материали за повърхностно оформление на интериора, от гледна точка на тяхната енергийната ефективност.

Резултатите при изпитванията на материала, от гледна точка намаляване на топлинните загуби, са от 6 до 10% по-малко загуби, в зависимост от конструкцията, топлоизолацията, остъкляването и режима на експлоатация на сградата.

От колко време тези покрития са на българския пазар и какви са наблюденията Ви за тяхната ефективност?

Първoтo термокерамичнo покритиe в България се появи преди 15 години. Това е така нар. Термошилд, създаден от едноименната компания, част от аеро-космическия комплекс на САЩ. Най -голяма популярност придоби Термошилд Интериор, който е предпочитан като надеждно и трайно средство за ограничаване на конденза и преди всичко на мухъла в помещенията.

От няколко години на пазара е последната версия на Термошилд – СуперШилд Интериор. Това покритие е представител на вече споменатата нова генерация термокерамични покрития, с нискоизлъчваща компонента. Благодарение на своята усъвършенствана микрокерамична структура, то притежава подобрени антиплесенни свойства и значително по-голям енергоспестяващ ефект.

Вече са известни резултатите на СуперШилд Интериор от продължили 180 дни натурни противоплесенни тестове. Те показват издържливост срещу мухъл при 87 % постоянна влажност на въздуха. Това е с 5% по-висок резултат за продължителна издържливост, в сравнение с предишни тестове на покритията от по-старите генерации – резултат от особена важност за потребителите, защото те ценят СуперШилд Интериор най-вече като ефективно решение на проблемите с конденза и мухъла.

Какво е приложението им извън дома и доколко бизнесът би могъл да се възползва от техните предимства?

Определено може да се каже, че вътрешните термокерамични покрития намериха своята ниша на българския пазар и към тях има нарастващ интерес. Освен в домовете, термокерамичните покрития имат успех за справяне с конденз и мухъл и при прилагането им в обществени сгради – болници, детски градини, хотели със сезонно обитаване и др.

За съжаление, с относително по-малка популярност засега се ползват продуктите за външно приложение, които осигуряват висока рефлекция на слънчевото греене и надеждно предпазват сгради и съоръжения от прегряване през лятото. Практиката показва, че приложението им при покриви на малоетажни сгради води до понижение с около 10-12°С на температурата в помещенията, разположени в подпокривното пространство, и до драстично снижение на разходите за климатизация през летния период.

В условията на глобално затопляне интересът към външните термокерамични покрития се очаква бързо да нараства, а с това и приносът им към намаляване на разходите за енергия, използвана при климатизация /охлаждане на сградите през лятото/.