Нови 54 млн. евро дават банките за енергоспестяване

Кредитите се изплащат за 7 години, безвъзмездната помощ стига до 35% от стойността на ремонтите

Програмата за енергийна ефективност REECL продължава с нови 54 милиона евро на разположение на домакинствата и с разширен обхват на подобренията, които те могат да направят в жилищата си с отпуснатите средства.

След успешната реализация на първия етап (2005 – 2009 г.), когато над 28 000 домакинства усвоиха около 50 млн. евро и сега икономисват годишно 124 250 МВтч енергия, Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) продължава започнатото. 40 млн. евро е кредитната линия, която банката отпуска за България. Парите ще се разпределят от партньорите ПроКредит Банк и Райфайзенбанк. Към всеки кредит ще се ползва и безвъзмездна помощ – до 20% от стойността на проекта за индивидуални клиенти, до 30% за групови и до 35%, когато проектът обхваща цялата сграда. За тази цел 14 млн. евро идват от фонда „Козлодуй”,  създаден през 2000 година със средства от ЕК и 10 европейски държави в подкрепа на енергийната ефективност на българските домакинства при извеждането от експлоатация на малките блокове на АЕЦ „Козлодуй”.

Целта е по-висок стандарт на живот за отделните потребители и постигане на общоевропейските цели за устойчиво развитие за страната ни, посочи ресорният заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев при представянето на програмата. С тази инвестиция българските домакинства ще намалят потреблението на енергия, ще създадат в дома си повече комфорт, и разбира се, ще намалят сметките си за енергия, допълни го директорът на ЕБВР за България Даниел Берг.

REECL и програмата за саниране по ОП „Регионално развитие” няма да се конкурират, а ще се допълват, увери Добрев. По думите му  програмата на Европейската банка е по-гъвкава и дава възможност парите да се ползват както за цял жилищен блок, така и само за един апартамент. Освен това, не е необходима собствена сума, защото банката финансира целия проект (по „Регионално развитие” всеки собственик осигурява половината от стойността на проекта).

„Представете си, че теглите кредит, за да подмените дограмата си. Няма нужда да вадите готови пари от джоба си, за 7 години разходите за лихви са около 700 лева. В края на този период ще сте върнали парите на банката, а още от първата година ще спестявате по 300 лева от сметката за отопление”, даде пример изпълнителният директор на Райфайзенбанк Момчил Андреев. Но кредитът може да се изплати и за 6 месеца, тогава ефективността е още по-голяма, добави той.

Една от основните трудности в усвояването на парите по REECL е споразумяването на съкооператорите в големите жилищни блокове до достигането на общ проект, при който безвъзмездната помощ е най-голяма. „Ние можем да сключим индивидуални договори с домакинствата, готови да изплащат заема без уговорки, и да изпратим наши консултанти, за да разговарят със съседите им, които нямат тази възможност”, каза шефката на ПроКредит Банк Румяна Тодорова.

За читателите на dogrami.bg  потърсихме повече информация по тази тема от ръководителя на проекта от страна на ЕБВР Борис Петков:

Какво препоръчвате на домоуправителите и на домакинствата, организатори на проекти, за „сплотяване” на съкооператорите около проектите за енергийна ефективност?

– В повечето големи жилищни сгради съществува този проблем. Дори всички да имат желание да подобрят изолацията и уплътненията  на апартаментите си, поне 2-3, а може и повече домакинства са затруднени да плащат наравно с останалите.  Понякога това са пенсионери или социално слаби, друг път работещите от семейството са в чужбина. Положителният опит, който имаме в подобни случаи е на общо събрание те да гласуват решение, че част от домакинствата ще покрият разходите за цялата сграда, а впоследствие ще намерят вътрешен механизъм да си уредят сметките. Примерно осем домакинства взимат решениие, че пет от тях ще ползват кредит, за да се изпълни проектът за цялата сграда. Те правят вътрешен договор помежду си и тези от тях, които не отговарят на критериите на банката и не могат да ползват кредит, впоследствие ще възстановят парите на съседите си. Тогава по проекта ще се ползва безвъзмездна помощ 30% или 35%, защото тези пет домакинства взимат кредита, за да подобрят енергийната ефективност на цялата сграда.

Покриват ли се от програмата предварителните разходи за подготовка на проектите?

– Ако искат да си платят на фирма да им направи обследване на сградата, това се финансира и субсидира от програмата. Обаче ако нямат такова желание,  наш консултантски екип може да изпрати специалисти, които да направят концептуален проект. Те ще опишат основните необходими неща, които е необходимо в конкретната сграда да бъдат направени. На тази основа се  прави разпределение на разходите и тези домакинства, които са кредитоспособни и ако имат съгласието на другите да се ползва кредит за цялата сграда, подписват договор. След като проектът се реализира, наш представител отива на място да види дали всичко е направено, както трябва. Тогава помощта се изплаща на тези домакинства, които са ползвали кредита. Но подобренията се ползват от всички – затова казваме, че е заложен принцип на солидарност. Този принцип по-лесно може да се приложи в по-малки сгради, където хората се познават, имат някаква роднинска връзка, вярват си.

Има ли измерител каква енергийна ефективност трябва да се постигне с даден проект?

– Съществуват минимални изисквания, на които трябва да отговаря решението. Примерно, ако в момента дограмата е  обикновена и коефициентът на топлопреминаване е сравнително висок, трябва да се смени с дограма, която отговаря на  програмата. Ако в една голяма сграда 6-7 домакинства са си сменили дограмата, а остават другите, на тези които са я подменили вече, им се признава, че са изпълнили проекта. И ако другите се обединят и решат да ги последват в тези подобрения, на тях им се признава групово решение с право на 30% безвъзмездна помощ, тъй като сградата един вид е доведена до един достатъчно приемлив резултат. Проблемът с груповаите проекти иначе е нерешим, ако не се намери някакъв принцип на солидарност.

Изяснете ползването на помощта – имат ли право на нея тези, които вече са направили подобрения в своите жилища?

– Помощта е свързана с кредит. Ако домакинството е направило мероприятието,  на сградата се признава ефективността. Обаче реално  само тези домакинства, които сменят дограмата сега, с пари от кредитната линия, ще получат 30 или 35% от сумата като помощ,  а които вече са я сменили, допринасят само да се изпълни изискването за груповост.

Давате примери все с дограма. Бихте ли казали какъв интерес има към по-модерните нови решения, пестящи енергия?

– Новото в програмата е, че се разшири обхватът на финансираните дейности. За първи път се осигуряват средства за въвеждане на модерни технологии, като фотоволтаични системи за подгряване на вода, рекуперативни вентилационни системи, абонатни станции и сградни инсталации, газификационни системи, охлаждащи и загряващи термопомпени станции, котли на биомаса. Трябва да признаем, че тези решения все още плашат хората. Сега ние водим разговори с фирмата „Далкия“, която е оператор на топлофикационното дружество на град Варна. И в момента се експериментира с един блок, в който ще се направят подобрения както на сградната черупка, така и на инсталацията. Като целта е инсталацията да се преработи във вид, при който всяко семейство да има топломер. Във всеки апартамент ще има отделен уред и няма да се прави топлинно счетоводство, от което в момента много абонати се оплакват и казват – някой недобросъвестен съсед ползва повече енергия,  а в крайна сметка тя се разпределя на всички, защото данните се отчитат от общ топломер. Ще се опитаме да финансираме този проект по програмата REECL. А „Далкия“ от своя страна прави пилотен проект по грантова схема, така че те ще поемат изцяло проектирането, сертифицирането на сградата и дори ще сложат допълнителен грантов компонент към 35-те процента за домакинствата. Искаме да експериментираме с този проект и да го видим, че работи, за да го покажем като пример.

За един месец вече са одобрени 600 кредита за над 1 млн. евро – към какви инсталации се ориентират потребителите?

– Най- голям е интересът към термо-помпени системи за отопление – климатици. Новото в програмата е,  че освен стандартните модели тип „въздух – въздух”,  в момента се финансират и всички други  помпени системи. Вече са отпуснати 4 кредита за системи „вода – въздух”,  които имат външно тяло на климатик и хидравличен блок, в който се подгрява топла вода и тя циркулира по радиаторите. За фотоволтаик имаме само едно запитване до момента – за индивидуално жилище, къща. Тази програма е много подходяща за хора, които имат еднофамилни жилища – къщи или малки кооперации, защото там процесът на обединяване и намиране на някакво общо решение е сравнително по-лесен.

Винаги ли проектите са свързани с инсталиране на система, примерно може ли да се ремонтира покрив?

– Да, по отношение на покривите термоизолацията е финансируемо подобрение. Там имаме малко нюанси – финансират се и допълнителнитге ремонтни работи, примерно ако е компрометирана хидроизолацията, също я финансираме. Но цялостна подмяна на керемидите на покрива не се финансира,  може да се поеме само претърсване, смяна на счупени керемиди. Цели се подобряване на сградата, но без да се финансират излишни разходи, които нямат влияние към енергийната ефективност.

Но собственикът сигурно би могъл да си доплати това, което програмата не покрива?

– Може да си плати, даже ние ще му поемем разходите за претърсване, за сваляне на керемидите, проверка, подмяна на счупените керемиди. Няма да  приемем цялостна промяна, т.е. да бутне целия покрив и да си на прави изцяло нов, но това, което е смислено като ремонт и с което се постига качествена топлоизолация на сградата, ще се плати.

Александър Хаджииванов, главен мениджър по енергийна ефективност и климатични промени в ЕБВР:

Жилищният сектор е наш приоритет

Банката подготвя нова тригодишна стратегия за подпомагане на България. С какво тя ще помогне на страната да постигне националните си цели за енергийна ефективност?

Всъщност стратегията на банката отразява националната енергийна стратегия и плана за действие за повишаване на енергийната ефективност в България, който в съответствие с европейските задължения страната е длъжна да предостави  на ЕК в Брюксел. Конкретно какво означава това за нас – опитваме се да помогнем на България за постигането на целите за енергийна ефективност в главните сектори на потребление на енергия – това е жилищният сектор, транспортът и промишлеността. Освен това  ЕБВР финтансира голям брой проекти за използване на възобновяеми енергийни източници – вятърни паркове, водни централи, фотоволтаични инсталации. Не оставяме настрана и традиционната енергетика, Европейската банка финансира проекти с „Марица Изток“, т.е. опитваме се да покрием цялата верига на производство, доставка и потребление на енергия в България.

В каква координация сте с българските институции?

Поддържаме много тесни контакти. Всеки един от проектите се консултира с тях. Следим за съответствие с националната енергийна стратегия, взимаме предвид коментарите и забележките на нашите партньори. По конкретния пример с кредитната  линия за жилищния сектор Министерството на икономиката предостави много ценни съвети и коментари. Съобразихме се с тях, защото те са в България, знаят обстановката и имат възможност да ни предоставят точни данни.

Как гледате на напрежението при инвеститорите във ВЕИ проекти, които са недоволни, че им се налагат ограничения за разгръщане на бизнеса?

– Обсъждаме с министерството на икономиката, ние самите имаме определено мнение по въпроса. Естествено разбираме аргументите на министерството и се надяваме, че в бъдеще ще продължим да финансираме подобни проекти и да сътрудничим успешно.

Какъв е опитът в другите европейски страни, има ли подобни регулации?

– Определени ограничения има в много страни по разбираеми и рационални причини. Ако мога да илюстрирам със Словакия, вятърните паркове там са много по-малко и като количество, и като инсталиран капацитет, като причината за това е в ограниченията на местното законодателство. Но ако има поставено някакво  ограничение, обикновено има и съвсем рационални доводи за това.

Ще има ли продължение на сегашния етап от програмата REECL?

– Общият размер на кредитната линия към момента е 40 млн. евро. Не изключваме възможността при бързо усвояване банката да отдели допълнителни средства, защото енергийната ефективност в жилижния сектор е един от нашите приоритети.

Може да харесате още...