Нови възможности за инвестиции в енергоефективна икономика

От средата на май всички микро-, малки и средни предприятия в страната могат да кандидатстват за субсидии по програма „Енергийна ефективност и зелена икономика“, която се изпълнява съвместно от Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕТ) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Според предварителни изчисления от бюджета на програмата, който е 300 млн. евро, ще могат да се възползват между 600 и 1000 фирми, решили да инвестират в eнергийно ефективно проекти. Схемата ще работи до края на 2013 г., когато приключва сегашният срок за усвояване на средства от структурните фондове на Европейския съюз (ЕС).

Фирмите могат да кандидатстват за финансиране с проекти за енергийна ефективност, както и за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Това означава, че ще се плаща за инвестиции в машини, съоръжения, оборудване и системи за енергийно управление, които намаляват потреблението на енергия за единица продукция. Задължителният минимум спестена енергия трябва да е 10%.

ВЕИ проектите пък трябва да са свързани единствено със собствените нужди на предприятието и да използват соларна, геотермална или термопомпена технология, както и биомаса, но само ако е от собствени отпадъци на фирмата. Други примери за възможни проекти са: подмяна на старите котли на въглища с модерни газови инсталации, на неефективни вентилационни системи с енергийно по-ефективни, внедряване на инсталации с комбинирано производство на топлина и енергия и др.

150 млн. евро идват по линия на оперативна програма „Конкурентоспособност” и ще бъдат отпуснати безвъзмездно. Безвъзмездната помощ ще бъде между 30 и 50% от стойността на инвестицията, но не повече от 2 млн. лв. за един проект. Размерът на безвъзмездните разходи ще зависи от избрания подход за изпълнение. При т. нар. технологично ориентирани проекти субсидията е по-малка – 30%, но пък и изискванията са по-облекчени. При тези проекти не се изисква извършване на енергиен одит, а кандидатът може да избере необходимите му материали и оборудване от специфичния за програмата списък LEME (list of eligible materials and equipment).

За по-големите и по-сложни инвестиции грантът е 40%, но в този случай фирмата задължително минава през енергиен одит. Компаниите могат да получат допълнително 10%, ако изпълняват определени условия – например доброволно провеждане на енергиен одит при малките проекти или инвестиции в когенерации, ВЕИ за нуждите на предприятието и преминаването към по-екологично гориво. Ще се насърчават и проекти в някои по-енергоемки сектори като производство на хлебни и тестени изделия, подготовка и предене на текстилни влакна, производство на стъкло, производство на керамични изделия, цимент и др.

Другите 150 млн. лв. са предоставени от ЕБВР и ще се усвояват под формата на нисколихвени кредити за инвестиции в енергоспестяващи технологии и за възобновяеми енергийни източници, водещи до намаляване на разходите на бизнеса. Парите ще бъдат отпускани от шест търговски банки посредници: „Алианц банк България“, „Банка ДСК“, „МКВ Юнионбанк““, ПроКредитбанк България“, „Райфайзенбанк България“ и „УниКредит Булбанк“. Всяка банка ще определя на пазарен принцип лихвите по заемите според кредитния риск на конкретния проект.

Предстои МИЕТ да избере две компании – асистенти по програмата – технически и по верификацията, които ще оценяват допустимите инвестиции и ще отпускат субсидиите. Докато това се случи, оценката на проектите ще се извършва от Агенцията за енергийна ефективност.

Предвидени са редица облекчения за кандидатите. При кандидатстването по тази програма фирмите биха могли още в началото да разберат от асистента дали техните оферти отговарят на нормативните изисквания, без да е нужно да чакат административна проверка на целия проект и едва след това да представят изискваните три оферти от доставчиците на оборудването (каквато е досегашната практика).

Предварителният енергиен одит, който ще се прави на предприятията, също ще се покрива с одобрените субсидии, като максималната сума за тази цел е до 20 хил. лв. Вече има и списък с одобрени енергийни одитори.

„Това е пилотен проект, при който финансовите институции са участници в процеса“, коментира Дилян Добрев, министър на икономиката, енергетиката и туризма. По неговите думи съчетаването на кредитната линия на ЕБВР със субсидията по оперативната програма подпомага успешната реализация на проектите. Министърът припомни, че през последните години е имало случаи на спечелени проекти, от които компаниите е трябвало да се откажат заради липса на съфинансиране.

Новост е, че кандидатите за субсидии по оперативна програма „Конкурентоспособност” ще бъдат обслужвани от дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ в Министерството на икономиката и енергетиката, а не в Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия каквато бе досегашната практика.

Причината е, че бе взето решение за сливането на т. нар междинно звено в агенцията с дирекцията, която изпълняваше функция само на управляващ орган. Сега цялата дейност по одобряване на проектите на фирмите, сключването но договорите, последващите проверки и изплащането на субсидиите ще се извършва от дирекцията в министерството.

Надеждата е, че това ще съкрати бюрокрацията, както и времето за одобрение на проектите и ще премахне досегашната практика на „прехвърляне на топката” от агенцията към министерството и обратно.

Общият бюджет на програма „Конкурентоспособност” за целия период е над 1.162 млрд. евро, до момента са изплатени едва 25% от този ресурс.

Фонд „Козлодуй”

През април стартира проект за повишаване на енергийната ефективност в 13 обществени сгради на територията на кметствата Козлодуй и Нови хан. Проектът се финансира от Международен фонд „Козлодуй” и е на стойност 1.3 млн. евро. На територията на община Козлодуй ще бъдат санирани общо 11 сгради, а в Нови хан две обществени сгради.

Международен фонд „Козлодуй е създаден със споразумение между Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и България, подписано на 15.06.2001 г., и ратифицирано със закон през 2002 г.

Администратор на средствата е EБВР, а управлението на усвояването им от българска страна се осъществява от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.

Фондът е създаден с цел управление на безвъзмездната помощ, отпусната от ЕС, за намаляване на последиците от предсрочното извеждане от експлоатация на блокове 1-4 на АЕЦ “Козлодуй”. Той финансира и съфинансира подготовката и изпълнението на проекти в две области:
– Дейности за извеждане на блокове 1-4 от експлоатация (проекти в т. нар. “ядрен” прозорец) и
– Мерки за намаляване на негативните последици в сектор енергетика, които подпомагат необходимото преструктуриране, рехабилитация и модернизация на производството, преноса и разпределението на енергия, както и повишаването на енергийната ефективност (проекти в “неядрения” прозорец).
Договорената безвъзмездна помощ до края на 2009 г. бе 550 млн. евро, от които 60 % за „ядрен” и 40 % за „неядрен” прозорец. За периода 2010-2013 г. е договорена помощ от 300 млн. евро, от които 120 млн. евро за „неядрена” енергетика.
Приоритетите на фонда в „неядрения” прозорец са:
– Сигурност на енергийните доставки;
– Рехабилитация и модернизация на секторите производство, пренос и разпределение на енергия;
– Енергийна ефективност;
– Околна среда.

Според министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев вече са получени проектни предложения за около 110 млн. евро от „неядрената” енергетика, които се оценяват. „Тези инвестиции ще започнат да се случват през втората половина на годината“, уточни министърът. И обясни, че част от тях са в областта на енергетиката, а останалите са за енергийна ефективност в публични сгради, при това не само общински като детски градини и училища, но и държавни (болници например). Останалите 10 млн. евро от бюджета на „неядрения прозорец” на фонда са предвидени за енергийна ефективност.

Норвежката програма

Над 38 милиона евро за 66 проекта. Безвъзмездно. Това е най-краткото резюме на резултатите от първия етап от Норвежката програма за сътрудничество и Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ЕИП), при който основен донор е отново Норвегия (с участието и на Исландия и Лихтенщайн).

„Подписахме ново споразумение за следващите пет години”, съобщи посланикът на Норвегия в България Тове Скарстейн. В резултат – през септември тази година предстои продължение на програмата. Тя се управлява от държавната агенция „Иновация Норвегия”, която има офис в София).

Сумата, която ще бъде предоставена безвъзмездно, е 127 млн. евро. Те ще бъдат насочени в няколко приоритетни области:
– зелена индустрия и иновации;
– биоразнообразие;
– енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници.

Задължително условие за участие е наличието на партньор от Норвегия. Чуждата фирма или организация трябва да са ясни предварително и да участват в обосновката на проекта. Посолството на Норвегия в България ще оказва съдействие за намирането на партньори. Сега се изработват критериите към кандидатите и проектите.

При предишния етап от програмата минималният размер на безвъзмездната помощ (грант) за един проект бе 250 000 евро и не беше определен максимум на средствата. Право да кандидатстват имаха частни фирми, държавни институции и неправителствени организации.

Какво предстои

В Брюксел се обсъждат приоритетите за усвояване на еврофондовете през следващия програмен период 2014 – 2020 г.

Един от приоритетите, предложени от Министерството на околната среда и водите (МОСВ), които ще бъдат планирани (като обхват и съдържание) за финансиране през новия програмен период, се нарича „Действия по климата: енергийната ефективност и ВЕИ.

МОСВ предлага и конкретни мерки към този приоритет:
1. Мерки за повишаване на енергийната ефективност в публични сгради, вкл. смяна на горивната база.
2. Мерки за повишаване на енергийната ефективност в жилищни сгради, вкл. смяна на горивната база.
3. Мерки за повишаване на енергийната ефективност в производства/ предприятия, вкл. смяна на горивната база.
4. Мерки за изпълнение на Директива 2010/75/ЕО за емисиите от промишлеността за намаляване на емисиите от промишлеността и като резултат – подобряване качеството на околната среда (вкл. емисиите на серен диоксид, азотни оксиди и прах от ГГИ за подобряване качеството на въздуха).
5. ВЕИ – мерки за обслужване на индивидуални ферми, селски стопанства, преработвателни предприятия.

Очаква се средствата за осъществяване на тези мерки да дойдат по линия на оперативна програма „Регионално развитие” и Програмата за развитие на селските райони.