„Нулево-енергийното” строителство отвъд океана

Изглед на рамката на прозорец с троен стъклопакет. Снимка: Ули Сейт за Ню Йорк Таймс

На улица „Сан Маркс” 96 в Бруклин, Ню Йорк се реновира сграда, така че да достигне изискванията на методичния Европейски стандарт, известен като пасивна къща.

Щадящи околната среда строителни технологии  са известни от векове. През последните години, обаче съществуват стандарти като сертифицирането по LEED от Щатския Green Building Council, които са разработени като образец за строителите.

Един от най-конкретните стандарти, наречен „пасивна къща”, си проправя път до Щатите от Европа. Пасивните, или „нулево енергийните” сгради осигуряват комфортен вътрешен микроклимат без активни отоплителни и охладителни системи, според Института за Пасивни къщи, основател на стандарта. Това се осигурява от система, която обменя вътрешния и външния въздух, херметически затворен обем на сградата, енергоспестяващи уреди, както и други подобрения.

Вентилационната система с възвръщане на енергията осигурява движение на въздуха и в двете посоки през въздухонепроницаемата обвивка на къщата.

Всички допълнителни енергийни нужди могат да бъдат генерирани от възобновяеми източници. Институтът твърди, че една пасивна къща харчи по-малко от една четвърт от енергията, необходима на една обикновена къща.

По света има около 32 000 пасивни сгради, повечето от които в Австрия и Германия, според Института, който се намира в Дармщат, Германия. В Ню Йорк има няколко сгради, които се реновират като пасивни, включително и една многофамилна сграда в Бруклин на Сан Маркс Авеню 96.

Проектът за реновация към пасивна многофамилна сграда, ул. Сан Маркс 96, Бруклин, Ню Йорк; архитект: Кен Левенсън

“Исторически погледнато, зелените къщи са най-високо оценени – казва Брендън Агуейо, инвеститорът на сградата на Сан Маркс Авеню, – мислим, че стандартът пасивна сграда е най-солидният пример за зелена къща.”

Г-н Агуейо казва, че все още не знае колко ще струва реновирането на сградата, но през януари, когато е готова, ще се разбере. Достигането на стандарта добавя около 10 % към строителните разходи, казва той.

Още няколко многофамилни пасивни сгради се строят в Ню Йорк, включително ново строителство. Маршал Соне, директорът на Passiv House Xperimental, очаква този месец старт на строителството на още 2 многофамилни сгради в Бруклин – една с общо 8 апартамента и една с 2.

Г-н Соне също възнамерява стартиране на строителството на многофамилна, 8-апартаментна сграда, която ще се отдава под наем, през идната година. „Въпреки, че стандартът пасивна сграда добавя 10 до 15 % към цената на строителството, ниските енергийни разходи компенсират бързо това“ – казва г-н Соне.

„Арендаторите ще осъзнаят това – казва той – и ще предпочетат да платят по-висока рента за сметка на по-ниските месечни разходи, а и заради подобреното качество на живот. Този апартамент е по-спокоен за арендаторите.”

Пасивните сгради все още не са се утвърдили в САЩ поради няколко причини, казва Кен Левенсън, архитектът на сградата на Сан Маркс и президентът на NY Passive House, организацията, промотираща стандарта и предлагаща професионално обучение в Щатите.

„Hudson Passive Project” (проект за пасивна къща – прототип), Ню Йорк; архитект: Денис Уедлик

„Първата разлика с Европа – обяснява г-н Левенсън, – е че разходите на енергия са много по-малки в Америка. Втората разлика е, че повечето компоненти се произвеждат и продават в Европа и не са налични в Щатите. Малко архитекти и строители се обучават към изискванията на стандарта, а и повечето крайни клиенти не са запознати с концепцията.“

Дъг Макдонълдс, който живее в реновирана пасивна сграда вече година, казва че обитаването му е значително по-различно от това в обикновена къща.

„Усещаш разликата в момента, в който прекрачиш прага на входната врата”, казва г-н Макдонълдс, обяснявайки, че тези, които са обитавали пасивна къща, първо са усетили по-доброто качество на въздуха. „Ние се разхождаме по – къси ръкави през цялата година”, казва той.

Тази комфортна среда на обитаване се постига без отоплителни уреди или централна отоплителна система, а г-н Макдонълдс няма месечни сметки за енергийни разходи. „Живея в нулево-въглеродна сграда, не консумирам нито газ, нито мазут, нищо.”

Това, което има г-н Макдонълдс, е вентилационна система с вентилатор с възвръщане на енергията (E.R.V. –  energy recovery ventilator). При отвеждането на вътрешния въздух през вентилатора, топлината му се запазва в мембрани, които в същото време я отдават и затоплят входящия пресен въздух. Този процес се нарича рекуперация.

Стая с прозорци с троен стъклопакет

Прозорци с троен стъклопакет и 50 сантиметрови стени са част от  въздухонепроницаемия дом, в който семейството на г-н Макдонълдс едва чува някакъв шум отвън. А чрез постоянния приток на свеж въздух, вентилационната система осигурява дом, който не може да се постигне по настоящите строителни стандарти: къщата запазва ниско нивото на въглероден диоксид.

„Когато се събудиш сутрин в пасивна къща – казва г-н Макдонълдс, – никога нямаш обичайното неприятно усещане. Невероятно е, защото се събуждаш отпочинал, защото в помещението има наситен на кислород въздух.”

Той казва, че вентилаторът редуцира енергийната нужда за отопление и охлаждане с около 90 %. Енергията, необходима за останалите 10 % може да се осигури от чайник с вряща вода, от сушилня за дрехи, или от слънчевото лъчение, понеже пасивната къща трябва да бъде с оптимална южна ориентация.

„Институтът за пасивни сгради разработва стратегии, за да направи строителството на пасивни сгради ефективно и постижимо при всякакви климати“ – казва Волфганг Файст – председателят на института.

Д-р Файст, който е реализирал първата пасивна къща в Дармщат през 1991, казва че стандартът се корени още през 30-те години на XX в.

„Един от последните проекти на Института за пасивни къщи може да се приложи успешно и при строителството в Щатите. Институтът е разработил система за конзолни тераси без термомостове“ – казва д-р Файст.

„В Европа, допълнителните разходи при строителството на пасивна сграда е редуцирано до 4 % –  казва Файст, – в САЩ, където общите енергийни разходи са по-малки, тази разлика възлиза на 6%.“

Стандартът пасивна сграда е по-стриктен от този на Green Building Council, който изисква сертифициране по LEED или от стандарта Energy Star на Щатското правителство, казва г-н Левенсън. Стандартът „Energy Star” може да спести 15 до 20% енергия от отопление, при LEED, „невероятно ще е, ако постигнеш до 30%”, казва той. „Така, че стандартът пасивна къща –  казва г-н Левенсън, – където говорим за 90% редуциране на енергията за отопление и охлаждане, става основния образец.”

Превод: арх. Силвия Драганова, ИГ Пасивни сгради България

Може да харесате още...