Пасивната къща е от 11 до 13 % по-скъпа от обикновена
Стая, която се отоплява с енергията от 10 чаени свещи, при това през зимата. С това от международната асоциация на пасивните къщи дават пример какво всъщност представлява този стандарт за енергийна ефективност.
Целта му е сградата да осигурява целогодишно комфортна среда без активни мерки за отопление и охлаждане. Като това се постига при разход на енергия от 15 киловатчаса за квадратен метър годишно, което е десетки пъти под този на стандартното строителство в България.
Пасивните сгради като стандарт са разработени в Германия в началото на 90-те години на миналия век от професорите Бо Адамсън и Волфганг Файст, а първите такива жилища са построени през 1991 г. в Дармщат, където е изследователският институт за пасивни къщи.
Въпреки името си стандартът може да бъде приложен не само при жилищните, а и при всички видове търговски, промишлени и обществени сгради.
В тези постройки вътрешният климат може да бъде постигнат без активна отоплителна или охладителна система. Не е необходима дори допълнителна циркулация.
Къщата сама поддържа съответната температура според сезона, а ток за домакинските уреди може да се осигурява от възобновяеми енергийни източници. Консумацията на енергия е 4 пъти по-малко в сравнение с тази в съвременна къща, отговаряща на всички европейски строителни норми.
Преди около 4 г. ЕС приема директива, която налага след 31 декември 2018 г. всички обществени сгради да имат близко до нулево потребление на енергия, а за всички нови сгради срокът е след 31 декември 2020 г.
Според Института за пасивни къщи в Дармщад има няколко критерия за постигане не стандарта.
Едно от съществените изисквания е добрата изолация. Като в зависимост от климата на района, в който се намира, тя трябва да е с дебелина от 30 до 50 см. Това я прави пъти по-дeбела от стандартната.
Второто изискване е за преминаването на въздуха през обвивката на сградата към вътрешната част. След това се проектира вентилационната система. Чрез нея се подава пресен въздух, без да има рециркулация. Изисква се тръбите да са на нивото на тавана, като тогава движението на въздуха става неосезаемо.
Това са въздуховоди със специално покритие, за да се избегне замърсяване, конденз и т.н. и топлообменник. Постъпващият въздух се затопля в топлообменника от изходящия от къщата. След това минава през филтър и отива към стаите.
Топлината, която се получава от изходящия въздух от къщата, е около 18 градуса. Поради това
през студените месеци се включва нагревател, който да загрее допълнително входящия въздух. А през топлите месеци външният въздух заобикаля топлообменника, за да не се затопля.
Свежият въздух постъпва в горната част на стаите, а отработеният се отвъжда от долната чрез специални отвори. Вентилационната система се проектира така, че да няма високи нива на шум и скорост на подавания въздух.
Според експертите пасивните сгради поради суперизолацията си могат да бъдат затоплени или изстудени само посредством вентилационната система, без да се монтират парно или климатик. Това води до значителни икономии.
Топлата вода се подгрява от слънчеви колектори, а когато светлината не е достатъчна за загряването, допълнително се нагрява от термопомпа. Има и топлообменници с термопомпи, които освен да загравят водата, може да се използват и за допълнително отопление.
При пасивните къщи има и изисквания за коефициента на топлината, която преминава през прозорците, които трябва да са с поне троен стъклопакет
През лятото прозорците могат да се отварят през нощта, за да се охлади сградата. Това не означава, че през останалите сезони не трябва да се отварят. Но не бива да се забравя, че чрез вентилационната система в къщата се доставя пресен филтриран въздух и не е необходимо прозорците да се отварят постоянно. Така се избягва и натрупването на прах в стаите.
В пасивната къща не трябва да се позволява да има свободно движение на въздуха, защото чрез това могат да се загубят до 10% от енергията.
От изключително важно значение е самото проектиране на сградата. Експертите твърдят, че не е задължително такава къща да се прави върху добре огряван от слънцето парцел. Пасивна къща можело да се построи и във вътрешноградски пространства, които при това са ориентирани на север. Разбира се, добре ослънченото място е предимство, но по-важен е енергийният баланс.
В самите стаи пък можело да се поддържат различни температури. Може да се направят винарна изба или хладна спалня.
Все пак най-добрият вариант е сградата да е ориентирана на юг.
От южната страна е добре да не бъде засенчвана от съседни постройки и по възможност да има дървета, с чиято помощ през лятото да се избягва прегряване. От изток и запад за избягване на силното лятно слънце могат да се поставят външни щори или сенници.
Според архитекти и строители изграждането на пасивна къща излиза от 11 до 13% по-скъпо от обикновена. Ако за пример се вземе двуетажна къща със застроена площ около 160 кв. метра, за компактна система за загряване на въздуха и топлата вода ще отидат над 20 000 лв. Стандартна отоплителна система би струвала около 6000 лв. Изчисленията показват, че разликата в цената ще бъде покрита от спестените пари заради по-малко консумираната енергия за не повече от 14 г.
