Поредният срамен ремонт унищожава оригиналeн архитектурен замисъл

gara

Метаморфозата на Централна гара: огледало на българската политико-архитектурна действителност!

В началото на 70-те източно германски архитект печели конкурс с лека, ефирна сграда, възторжено следваща постулатите на Мис ван дер Рое (тази история е доста замъглена и слабо известна – току що през 1968 е завършена Националната галерия на Берлин, недостижим връх на конструктивизма и минимализма от онова време). Фасадните колони-вилици елегантно решават въпроса с деформационните фуги на покрива, носейки лек и смел покрив с тънка елегантна козирка. Колоните са носещият екзо-скелет, зад който се спуска прозрачна фасада-завеса.

gara

Довършена от арх. Бечев и колектив (официалният автор), сградата има преоразмерено фоайе и загиващи във времето функции. Няколко десетилетия сградата агонизира, като всяко голямо туловище по време на криза. Инжекцията идва от Европейския съюз с 50 милиона. Неумел опит за конкурс през 2007. Спешен търг на инженеринг 2012. Печели който трябва, проектът също е на който трябва, трябва да се усвоят тук едни пари, а е криза, разбирате как стоят нещата, нали?

gara

Но не това е фокуса. Нека да се върнем на архитектурата и нейния речник. Забележете как тънката възторжена козирка с изявените в нея чела на носещите ферми се поглъща от търг-на-инженеринговата фрас-прас опаковка. Челото на козирката е удвоено, може би за да изглежда категорично колко стабилен е ремонта, но това превръща неусетно сградата в нещо друго. Фасада към спортната зала (опс, за спортната зала знаете ли???), която трябваше според рендерите на Проарх да бъде лека стъклена спайдър завеса се превръща по време на строителството в тежка колонада, заставаща пред екзо-скелета на нещастния никому-неизвестен източно-германски архитект. Забележете конструктивната фуга където прас-две колони застават гордо изпъчени пред гениалната колона-вилица. Сивият миши цвят гранит подменя лекия врачански камък. Стъклената завеса се подменя е с огледални стъкла, които преграждат визуалната връзка вън-вътре, толкова важна за едно обществено фоайе … и така нататък и така нататък.

gara

“Какво-не-му-харесвате” дизайн, “чи ко” естетика на анонимния архитект, доброволна жертва на бозата с обществените поръчки и всеобщото безхаберие и чалга в душите и сърцата на народа.  Но какво тук значи архитектурата? Какви са следите, които съвремието ни оставя в града. Скърцаме със зъби, или може би това, с което скърцаме вече не са зъби…

Grupa Grad

Може да харесате още...