Производството на стъклопакети – разковничето за качествени и издръжливи прозорци

Според изчисленията на специалистите почти 80% от площта на всеки прозорец е стъкло, което ни напомня, че не бива да пренебрегваме неговите качества, свойства и варианти за приложение в съвременното остъкляване. Стъклопакетът е основен фактор в конвенционалното остъкляване и за много от фасадните стъклени конструкции. Той представлява конфигурация от няколко елемента, сглобяването на които в обща конструкция изисква спазване на установени стандарти и технилогични правила. Изборът на материали, оборудване и правила на изпълнение на производствения процес е първия критерий за постигане на качествен и дълготраен стъклопакет, а вторият е професионализма на сглобяването му към рамката.

За фасадното остъкляване ситуацията е по-различна, защото то зависи от избора на архитектурно решение, фасадни системи и комбинация от стъкла. Съществена е разликата при структурното остъкляване, където определящ е изборът на устойчиви стъкла и подходящи структурни силикони.

Стъклопакетът се явява строителен елемент за въшно остъкляване, който представлява вариант на двойно остъкляване. Състои се от две, три или повече стъкла (с дебелина 4-10 мм), разделени от въздушна междина, и обединени в херметично затворена конструкция. Пространството между стъклата е запълнено с разреден въздух или инертен газ (най-често аргон). За да осигури сух въздух в пространството между стъклата се полага дистанционерна рамка, изпълнена с абсорбиращо вещество. Стандартно дистанционерът е изработен от алуминий или поцинкована стомана, но има и гъвкави, които са енергоефективни.

При сглобяването на стъклопакета се използва двубариерна технология.

Дистанционерната рамка се залепва към стъклата двустранно с бутил, който се явява първа изолационна бариера срещу преминаването на водни пари. За вторична бариера се използва еластично винилово уплътнение – полисулфид, полиуретан, силикон или хотмелт.

Материалите, използвани за изработка на стъклопакета трябва да имат достатъчна механична здравина, устойчивост на UV светлина, дифузия на газове и влага, мразо- и топлоустойчивост.

Наред с обикновеното флоатно бяло стъкло се използват стъкла с нискоемисионно твърдо и меко покритие, със соларен контрол, цветни стъкла, ламинирани (триплекс), армирани или релефни стъкла.

Най-често прозоречните стъклопакети са едно- или двукамерени, а броят и видът на стъклата при фасадното остъкляване зависят от конкретното архитектурно решение.

Избор на стъклопакет – фактори и характеристики

Изборът на стъклопакет се определя от няколко фактора – предназначение на сградата, географско местоположение, ориентация спрямо слънцето, експлоатация на системите за отопление, вентилация и климатизация, както и възможностите и желанието за инвестиция. В зависимост от вида на стъклата и степента на изолация или сигурност, той може да бъде обикновен, слънцезащитен, енергоспестяващ, шумоизолиращ, противовзломен или комбиниран.

Изолационните характеристики на прозореца са топлоизолация U (W/m²K), шумоизолация R (dB), слънцезащита или соларен фактор g (%), светлопропускливост (%). Соларният фактор изразява сумата от директно преминалата енергия и онази част от абсорбираната от стъклото енергия, която се излъчва от остъкляването към вътрешното пространство. Колкото по-голямо е директното отразяване на слънчева енергия от стъклото, толкова по-нисък е соларният фактор и по-малки са разходите за климатизация през летните месеци. Добрата шумоизолация се постига като се комбинират стъкла с различина дебелина в стъклопакет. По-високата стойност на R (dB) изразява по-добра шумоизолация.

Топлоизолация

Топлоизолационните свойства на стъклопакета зависят от вида и броя на стъклата, дебелината им и разстоянието между тях, както и добрата херметизация – избор на подходящи уплътняващи средства и тяхното качествено нанасяне, вида на дистанционера и изпълващ газ. Всички те определят коефициента на топлопреминаване за стъклопакета Ug (W/m².K). По-ниските му стойности гарантират по-ниски топлинни загуби през зимата и по-малко навлизане на топлина в климатизираните помещения през лятото. Стойностите му могат значително да се намалят, ако се използват енергоспестяващи стъкла с нискоемисионно меко покритие (Low-E), а въздушната междина се напълни с газ аргон. Напоследът все повече се прилагат стъклата 4 сезона, които са комбинация от топлоизолационни и слънцезащитни функции. За жилищното строителство е достатъчна комбинация от обикновено и стъкло 4 сезона (всесезонно). Според специалисти, оптималната комбинация за нашия климат е избор на троен стъклопакет, състоящ се от стъкло четири сезона, обикновено и нискоемисионно, в тази последователност отвън навътре.

В зависимост от архитектурните решения и личния избор на инвеститора (потребителя) може да се използват ламинирани, закалени или цветни стъкла, които имат различна топлинна и светлопропускливост.

Освен стъклата, особено внимание се обръща напоследък и на дистанционера, от който до голяма степен зависи термоизолацията на стъклопакета. Масово разпространена е употребата на алуминиеви дистанционери, но напоследък все повече се говори за така нар. топли дистанционери, които са с по-ниска топлопроводимост. Те са изработени по специална технология, от неръждаема стомана и висококачествени изолиращи материали или от термопластична пластмаса, а целта е да се увеличи температурата в крайната зона на стъклопакета.

Стандарти и норми при проектиране и изпълнение

Според действащите у нас европейски стандарти, всеки производител на стъклопакети трябва да следва определени нормативи за изпълнение, изпитание и контрол на процесите, на базата на които да получи сертификат за съответствие. Основният стандарт, който се прилага при производството на стъклопакети е БДС EN 1279. Освен това има и други нормативи, които касаят производството на различни типове стъкла за строителството. Като този за закаленото стъкло – БДС EN 12150 или стандартите за оценка на съответствието на стъкла с покрития БДС EN 1096-4. За определяне на енергийния баланс на стъклата се използва изчислителния метод, съгласно БДС EN ISO 14438:2003. Разбира се, в сила е и задължителният знак за съответствие СЕ, изискван за всички продукти влагани в строителството.

На база на тези норми някои фирми са разработили собствени указания за проектиране, изработка, безопасност, трайност, съхранение и монтаж на стъклопакетите. Фирма „Бул-Ит-Глас”, която е сертифициран производител на стъклопакети у нас, представя на интернет сайта си такива детайлни препоръки за избор на стъклопакети за конвенционално и структурно остъкляване. Препоръката е първо да се отчетат всички светлинни и топлотехнически характеристики на стъклата, като се има предвид, че поведението им при различни климатични условия е различно, и следва да се предвиди при проектирането на стъклопакета. Освен температурните аномалии в района, трябва да се предвидят ветровите натоварвания, атмосферното налягане и допълнителните натоварвания – наклонена фасада, покрив и т.н. Всички тези фактори оказват влияние върху здравината и външния вид на стъклопакета.

За структурното остъкляване е изключително важен точния подбор на дебелините на стъклата. За да се запази равнинността им и да се постигне добра визия на стъклопакета, трябва дебелината на външното стъкло да е с 2 мм по-голяма от тази на вътрешното. За оптимална се счита комбинацията от външно стъкло с дебелина 8 мм и вътрешно стъкло с дебелина 6 мм. Препоръката на производителя е всички тези особености на фасадата да се коментират със специалист още на етап проектиране.

Инвестирането в нови технологии за конвенционално и структурно остъкляване

Фирма „Бул-Ит-Глас”, която е специализирана в производство на стъклопакети за конвенционално екстериорно и структурно фасадно остъкляване, е инвестирала в автоматизирано високотехнологично оборудване. Това са автоматична линия за рязане, модерна поточна линия за сглобяване, както и промишлен робот за вторично херметизиране на продуктите, произведени от австрийската компания LISEC с представител за България Марио Бодаков. Една от гаранциите за оптимално уплътнение на стъклопакета е използването на автоматично оборудване с прецизна точност, отбелязва Цветан Димитров – производствен мениджър на фирмата. Той смята, че от автоматизацията на процесите на производство зависи капацитета и качеството на стъклопакетите. Първата стъпка към постигане на качествен стъклопакет е машинното измиване на стъклата на подходяща миялна машина и с подходяща деминерализирана вода. Този процес е много важен, особено за стъклата с меко нискоемисионно покритие. Това е така, защото твърдите четки и варовитата вода биха довели до некачествено измиване и дори надраскване на стъклата. Следите от некачествено измиване могат да се видят веднага, но може да се забележат и след време, при определена светлина и под определен ъгъл, уточнява специалистът.

Важен критерий за качеството на всеки стъклопакет е и добрата херметизация. Тя зависи най-вече от качеството и количеството на бутила (първичния уплътнител) и неговото непрекъснато нанасяне по дистанционерната рамка на стъклопакета. Автоматизирането на този процес е изключително важно, защото то до голяма степен гарантира дългия живот на стъклопакета. Екструдирането на бутила е част от последователното изпълнение на операциите по сглобяването на стъклопакета, които се извършват на автоматична поточна линия, обяснява г-н Димитров. Съществена част от оборудването е и автоматичната хидравлична преса, посредством която се постига равномерен и достатъчно силен натиск на стъклата към дистанционерната рамка. Ролята на бутила е решаваща за цялостната херметизация на стъклопакета, а тази на вторичния уплътнител е по-скоро да заздравява периферната връзка на стъклопакета, твърди специалистът. От вторичния уплътнител зависи и устойчивостта на стъклопакета на външни влияния.

Уплътнителите имат съществен принос за вида и здравината на стъклата и при структурното остъкляване. В повечето случаи сглобяването на стъклата за структурни фасади се различава от това на конвенционалните стъклопакети. От значение е типът на структурната фасада, която определя вида и дълбочината на вторичния уплътнител. Важно е да се знае, че полисулфидът не е устойчив на слънчевото UV лъчение, което прави използването на структурен силикон задължително, когато периферията на структурните стъклопакети не е защитена, заключава Цветан Димитров.

Производство на стъклопакети и дограма – две в едно

Все повече производители на дограма започват сами да произвеждат стъклопакети. Това ги прави по-гъвкави спрямо клиентите, спрямо техните потребности и изисквания. Една от тези фирми, която произвежда основно стъклопакети за свои нужди, е софийската фирма Албио.

„Производството на стъклопакети е една допълнителна гаранция за нашите клиенти, относно качеството на дограма”, споделя Георги Владишки- технически консултант във фирмата. „Ние не спестяваме от материали или консумативи, и държим на тяхното доказано качество”, допълва той.

Фирмата разполага с оборудване на фирма Elumatec, за изработка на по-масово приложими у нас стъклопакети за PVC, алуминиева и дървена дограма, но изработва и фасадно остъкляване, което прилага и в свои обекти. Изработваните сткълопакети са с обикновено флоатно стъкло, стъкла с нискоемисионно меко покритие или други енергоефективни покрития.

Технологиичният процес започва с разкроя на стъклата, описват от фирмата. След това готовите стъкла се поставят на поточна линия, където последователно се измиват, полага се първичния бутилов уплътнител на дистанционера и вторичния двукомпонентен силиконов уплътнител. Особено важно е сглобяването на стъклата да се извършва във вертикално положение, с рамномерен натиск по цялата дължина. Най-подходящи в случая са автоматичните преси, които гарантират качеството на първичния херметизатор – бутилът. Екструдирането на вторичния херметизатор може да се извършва ръчно или автоматично, в зависимост от наличното оборудване, обяснява г-н Владишки.

Съхранението, складирането и сглобяването на стъклата с покритие е важно, за да няма последващи дефекти, уточнява производителят.

Друг особен момент е пълненето с газ. Мнението на хората в бранша е, че употребата на аргон, вместо въздух, подобрява термоизолация на стъклопакета. Но от друга страна това е летлив газ, който след години се „изпарява”.

Тенденции в остъкляването
Съвременните тенденции в производството на стъклопакети безспорно се диктуват от енергоефективността. Остъкляване се ръководи както от вида и дебелината на стъклата, тяхното комбинирате и брой, така и от всички допълнителни елементи – дистанционер, изпълващ газ (за стъклопакетите), избор на уплътняващи средства, и най-вече от качествената изработка на готовите продукти, тяхната лесна и дълготрайна експлоатация.

Всеки производител на стъклопакети дава гаранция от поне 5 години за своите продукти. Но ако се спазват правилата за проектиране, изработка и монтаж, и се осъществява правилна експлоатация, то животът на стъклопакета може да е 20 и повече години, твърдят специалисти.
На българския пазар присъстват различни световнопризнати и български доставчици на стъкла, на чието партньорство разчитат производителите на интериорно/екстериорно и фасадно остъкление – Сен-Гобен Глас ( SGG), Ей Джи Си (AGC), NSG Pilkington Group, Guardian,Тракия Глас, както и други българските фирми за обработка на стъкла. И както на всеки пазар и тук има ценово ориентирани продукти. Важно е да се изпълни желанието на клиента (инвеститора). А той, все повече изисква качествени стъклопакети. Според производители, допреди 2 години делът на качествените стъклопакети е бил едва 10-15%, докато днес той е около 80%. И това може само да радва крайния потребител.

Екипът на dogrami.bg благодари на фирма Албио и Бул-Ит-Глас за съдействието при изготвянето на материала.