Сен-Гобен Глас: Бъдещето е на стъклата с покрития

Сен-Гобен Глас (Saint-Gobain Glass) е сред световните лидери в производството на флоатно стъкло и един от иноваторите в създаването на стъкла със специални покрития, нискоемисионни, със соларен контрол и стъкла комбиниращи двете свойства. У нас компанията присъства успешно вече пет години, благодарение на завода в Кълъраш, Румъния, който обслужва целия Балканския полуостров и региона – България, Сърбия, Македония, Гърция, Турция, Албания, Украйна и Молдова.

Росен Добрев е регионален мениджър „Продажби” на Сен-Гобен Глас и служебните му ангажименти включват чести пътувания и контакти с клиенти в гореспоменатите страни. Той е вече 17 години в бизнеса със стъкло, като последните пет е част от екипа на Сен-Гобен Глас. „За да работиш в този специфичен, тежък и по-мащабен бранш, са нужни техническа подготовка и техническо мислене”, признава той. Според него трябват сериозни инвестиции в този бранш и затова не са много фирмите в него.

Но за разлика от други съседни държави България винаги е била отворена за чуждите инвеститори и пазарът се разраства. Целта на регионалния мениджър е да развие марката у нас и региона дотолкова, че да стане позната стока на пазара! В тази мисия Росен Добрев има подкрепата на Венци Георгиев, мениджър продажби за България.

Г-н Добрев, откога Сен-Гобен Глас присъства на българския пазар?
Реално от 14 години, като първоначално имаше отделни търговци, които представляваха фирмата, но с построяването на фабриката за стъкло в румънския град Кълъраш през 2006 година, компанията смени подхода си и вече директно представя продуктите си. Работим с търговците на стъкло и директните производители на стъклопакети. Стремим се да работим с всички, които изпълняват условията на плащане и поръчки, защото минималната поръчка е 20 тона, обичайно количество за нашата индустрия.

Както споменах, нашия екип се разшири преди година. И това е само началото. Смятам, че в бъдеще ще продължим да разширяваме екипа, защото целите ни включват не само увеличаване на продажбите на стъкло, но и да станем лидер на пазара за продуктите с принадена стойност – специални стъкла или стъкла с покритие.

Какъв е пазарният дял на продуктите ви у нас?
По наши данни пазарният ни дял в България е 23% за всички продукти. Този дял е едно добро ниво, но целта ни е да се фокусираме върху специалните стъкла. Стремежът ни е да се наложим като производител именно на тези стъкла. Освен в производство на обикновено флоатно стъкло, компанията инвестира средства за нова специална линия за нискоемисионно стъкло, четири сезона и стъкла със соларен контрол. Следващата й инвестиция е в линия за ламинирано стъкло.

Каква е тенденцията при избора на стъкла за дограма?
Тенденцията е насочена именно към стъклата, които споменах, и до голяма степен се определя от нормите за енергийна ефективност. Минималното изискване в тази насока е поставянето на стъклопакет с нискоемисионно стъкло. Определящи при избора са още географският район и разположението на сградите. Особено важни за нашия климат са соларният контрол т.е. слънцезащитата. Затова употребата само на нискоемисионно стъкло не е достатъчна. То задържа топлината през зимата в помещението, но през лятото може да се стигне и до прегряване. От опит знаем, че за охлаждането на едно помещение през летния сезон само с 1 градус е необходима три пъти повече енергия, отколкото да го затоплим с 1 градус през зимата. Следователно, трябва да подбираме стъкла с балансирани характеристики, така че през лятото да пазят помещенията от загряване, а през зимата – от изстудяване.

Стъкла с какви характеристики са подходящи за нашия климат?
Вследствие многото проучвания и разработки на компанията, сме стигнали до извода, че за нашите климатични условия в жилищното строителство са нужни стъкла със соларен фактор около 40% и светлопропускливост на стъклопакета над 60-65%. Подходящият коефициент на топлопреминаване е 1,0–1,1 W/m²K, който вече е приет като стандарт в Западна Европа. За нискоенергийните и пасивни къщи се залагат по-ниски стойности за коеф. на топлопреминаване – от 0,6-0,7W/m²K, като се използват тройни (двукамерни) стъклопакети.

По време на конференцията за „Пасивни сгради” през януари т.г., вие говорихте за влиянието на остъкляването върху околната среда. Какво постигаме, променяйки остъкляването?
Изборът на остъкляване има принос не само за околната среда, но и за комфорта на обитаване на сградите. По време на конференцията стана ясно, че прозорците са най-слабата част в една сграда, по отношение загубата на енергия. Над 80% от усещането за топлина или студ се определя от температурата на прозорците, а не от тази на стените. Ето защо комфортът ни зависи от типа остъкляване и енергийния баланс на сградата.

Ако сравним един прозорец с единично остъкляване, и двоен стъклопакет с обикновени стъкла, ще установим два пъти по-добри изолационни свойства на двойния стъклопакет, както и намаляване на коефициента на топлопреминаване Ug от 5,9 на 2,7 W/m²K. Ако обаче заменим едното стъкло с нискоемисионно, произведено по съвременна технология, то коефициентът U може да се намали до 1,3 W/m²K. В случай, че вместо обикновен въздух за междинен газ използваме аргон, то коефициентът ще падне и до 1,1 W/m²K. И всичко това води до намалена консумация на енергия.
Следователно промените са в две насоки – подобряване комфорта на живеене и постигане на добър енергиен баланс на сградата. Обикновено крайният потребител свързва дограмата с профила, а не със стъклата, което до голяма степен е принос на фирмите за дограма. Повечето от тях и досега се стремят да продадат хубавия профил, без да се интересуват особено от стъклата, макар че като площ и функция 90% от прозореца е стъкло и едва 10% – профил.

Каква е ролята на покритията и в кои случаи се използва всяко от тях?
Когато целта ни е да постигнем топлоизолация на сградата, използваме нискоемисионно стъкло, което се монтира на позиция 3 в стъклопакета. В този случай покритието на стъклото ограничава преминаването на инфрачервените лъчи, т.е. не пропуска топлината навън.

За по-добър комфорт, Сен-Гобен Глас създаде специално стъкло „Четири сезона” (Planitherm 4S), което има комбинирани топлоизолационни и слънцезащитни функции. В зависимост от дебелината на стъклото, соларният фактор на това стъкло е 42-43%, а коеф. на топлопреминаване – 1,1 W/m²K. Това стъкло се монтира като външно, с покритието на позиция 2, с цел да се избегне прегряване на помещенията през лятото.

За жилищното строителство е напълно достатъчно използването на едно стъкло четири сезона и едно обикновено стъкло. Влагането едновременно на нискоемисийно и всесезонно стъкло в двоен стъклопакет е безсмислено. Комбинацията от тези две стъкла е препоръчителна и дори задължителна при троен стъклопакет, като за нашия климат удачният вариант е: стъкло четири сезона – обикновено – нискоемисийно, в тази последователност отвън навътре. В този случай соларният фактор пада под 42%, а коеф. на топлопреминаване достига 0,6 – 0,7 W/m²K.

При строителството на търговски обекти, бизнес сгради или други обществени сгради остъкляването зависи от архитектурното решение за визията и възприятието на сградата. Обикновено се избират стъкла, отговарящи на условията за определена визия и функционалност. Тенденцията е да се използват все по-неутрални стъкла с ниска външна рефлекция и добри характеристики на топлопреминаване и слънцезащита. Обикновено се вграждат стъкла с висок коефициент на селективност, който представлява съотношението на светлопропускливостта към соларния фактор. Досега се считаше, че коефициент на селективност 2 дава оптимален комфорт на обитаване. Но ние успяхме да надхвърлим тази граница, като създадохме стъкло с коеф. на селективност над 2,2. Обичайно такива стъкла се монтират на обекти с по-големи остъклени площи – административни или търговски сгради.

Една мултикомфортна къща, каквато е концепцията на Saint-Gobain, с повече остъкляване например, също може да се направи с подобен тип стъкла.
Друго изискване, касаещо остъкляването на покриви, е вътрешното стъкло задължително да е ламинирано, а външното – да е закалено или ламинирано. Това е от гледна точка на сигурност.
Освен това при големи стъклени фасади и покривни остъклявания е добре да се използват самопочистващи се стъкла, които лесно се поддържат и не образуват конденз в студените утрини.

Какви са стандартите за разстояние между стъклата?
Разстоянието между стъклата контролира естествената конвекция, която се получава между двете стъкла. Когато междината е по-малка, топлообменът на въздух между стъклата е много по-интензивен. Затова е определено оптимално разстояние от 16 мм между стъклата в двойния стъклопакет. Ако това разстояние се увеличи до 19 мм, коефициентът на топлопреминаване също се увеличава, като при по-голямо разстояние коеф. U се запазва. Следващата стъпка срещу естествената конвекция е изработката на троен стъклопакет.

Колко е цената на комфорта, да избереш по-добрия стъклопакет?
Трудно ми е да назова определен процент на оскъпяване при смяна на едно нискоемисионно стъкло със стъкло „четири сезона” например, защото това зависи от ценовото ниво на пазара на стъклопакети у нас, а то е все още неопределено. Ние сме направили един примерен разчет за срока на откупуване на инвестицията за стъклото „четири сезона”. И той се определя в зависимост от това дали има климатизация в помещенията или не. Стъклото „четири сезона” спестява от средствата за охлаждане с климатик например, а ако той липсва, срокът на откупуване е същият както при нискоемисионното стъкло. Но като цяло оскъпяването при избор на стъкло „четири сезона” спрямо нискоемисийното е около 15-20%.

Склонен ли е българинът да инвестира в по-добри стъкла?
Определено да, което личи и по продажбите ни. Интересът към нискоемисионното и стъклото „четири сезона” расте, като съотношението между тях е в полза на второто. В жилищното строителство няма смисъл да се монтира само нискоемисионно стъкло, освен ако фасадата е ориентирана изцяло на север.

За нежилищните сгради се използват стъкла „четири сезона” само при нискобюджетни проекти. Те са по-добрият вариант в сравнение с познатите ни отпреди обикновени оцветени в масата си стъкла – кафяви, зелени, сини, сиви. При тях слънцезащитната функция е минимална, и освен това нарушават възприятието на цветовете отвътре навън.

Популярните отпреди време рефлексни стъкла, бяха първите стъкла с пиролитични покрития, имащи единствена функция – да отразяват светлината и ограничават достъпа на светлинна енергия. Но чрез тях губим от светлината, респективно комфорта на обитаване в помещенията, както и енергийния баланс.

Как от правилно подбраните стъкла, дистанционер и други материали се постига качествен краен продукт?
Нашата политика на продажби е да консултираме партньорите си за най-правилния подход в използването на нашите стъкла. От друга страна, всеки производител на стъклопакети трябва да има желание да контролира процеса на производство и да обучава своите служители. В тази насока ние правим малки презентации на фирмено ниво, разговори или дискусии за това коя е най-правилната комбинация от всички материали – стъкло, дистанционер, заливка и т.н. с което се повишава качеството на крайния продукт.

Често срещана грешка засега е да се комбинира нискоемисионно и стъкло „четири сезона” в двоен стъклопакет, което както споменах няма смисъл. Така само се утежнява цената на продукта, а характеристиките му не се подобряват.

Усилията ни за подобряване качеството на стъклопакета е оправдан, защото целта ни е да достигнем и до крайните потребители със стъклата четири сезона, приложими предимно в жилищното строителство. У нас за съжаление, вторичният пазар – подмяната на стъклата и реновирането на жилищния фонд, все още не се е събудил.

Благодатен ли е пазарът у нас за бизнеса ви и къде сме спрямо Румъния и другите съседни страни?
България и Румъния бележат ежемесечен ръст на продажбите на стъкло „четири сезона”. В количествено отношение румънският пазар е три пъти по-голям, което зависи и от мащабите на страната, но по отношение качеството на потребление сме на едно ниво. Наблюденията ми показват, че културата на крайният клиент и фирмите, които са между нас и потребителя, се повишава.

По отношение на бизнес средата, в Гърция, Турция и Украйна например е по-трудно да се работи отколкото в България. В Гърция сериозно се чувства рецесията, а в Турция се налагат все още рестриктивни мерки за внос на продукти от други страни. В това отношение българският пазар винаги е бил отворен.

Коя е пряката ви конкуренция?
Ние уважаваме нашата конкуренция, в лицето на производителя Тракия Глас в Търговище, който е основен наш конкурент за масовите стъкла. Друг наш конкурент е групата AGC, за специалните стъкла и стъклата с покритие. Guardian също е наш конкурент при специалните стъкла с покрития, но те нямат такова присъствие на българския пазар.

Според мен, по-добре да има конкуренция, защото тя развива пазара. Като цяло, пазарът на стъкло е много динамичен и развитието му в последните няколко години е много силно.

Кое е следващото предизвикателство пред Saint-Gobain Glass?
Работим върху следващото поколение на стъклото „четири сезона” с подобрени характеристики, както и върху покритие за по-добра термична изолация на три и дори четирислоен стъклопакет. Миналата година, по време на изложението в Дюселдорф, бяхме изложили един такъв стъклопакет, който притежава характеристиките на изключително добре изолирана стъклена стена. Голямото тегло и дебелината на стъклото, обаче се оказаха проблем за производителите на профили и обков.

Изходът е в създаването на стъкла с по-добри изолационни характеристики посредством по-добри покрития. В тази насока е и следващата ни стъпка – да оптимизираме селективността на стъклата.
За да станем лидер в областта на иновативните продукти и в частност, стъклата с покрития, означава да успеем да отговаряме на потребностите на пазара, като сме винаги една крачка напред.