Щури архитекти превръщат призрачна стара съборетина в екстравагантен градски оазис
Ако познавате някого в общината, непременно му разкажете за това. Може пък някой да повярва във възможността съборетините да се превърнат в нещо смислено – и да даде шанс това да се случи.
Една стара недостроена сграда в Сан Антонио, Тексас, е пример за провален проект за строителство, който е в застой от 2004 г. насам. Сградата гние и се руши, докато адвокати, банки и разработчици спорят за нея. И, естествено, докато те се карат кой крив и кой прав, призрачната недостроена сграда скоро се оказва заета от “заселници”: това е „най-големия приют за бездомни, управляван от бездомните“, пише Archdaily. Освен че е населен от бездомниците, този обект се превръща в средище на престъпна дейност, като се започне от кражби и вандализъм до откровени нападения.
Без съмнение грозна гледка на видно място, нали? Закономерно всички наоколо искат това чудо да се махне. Когато една страда започне да се свързва с определени неприятни хора, логично е нейната ужасна репутация да подтиква околните да искат точно това – разрушаване, премахване на грозното и вредно нещо. Ала има и друг начин.
Ето какво е представлявал строежът и как изглежда днес:
строежът
строежът
строежът
Archdaily обяснява: „За да се постигне трансформация на този градски комплекс е приложена адаптивна повторна употреба, реализирана на две фази: първа фаза – обновяване на съществуващите 300 апартамента и пет двора, и втора фаза – обновяване на търговски и офис площи в сградата.“ Първата фаза включва и подмяна на фасадната облицивка на сградата и разширяване на прозорците й, за да станат по-големи и да позволяват повече естествена дневна светлина в апартаментите.
Смелото решение е дело на щурите архитекти от Lake|Flato Architects. Те са положили доста усилия и за възобновяването на петте двора, създавайки открито пространство, което уникален оазис. С наличието на много зеленине те са чудесно място за всякакви дейности на открито – за социален живот.
В интериора на апартаментите обаче е заложена една особеност. Те носят ясен спомен за миналото. Бетонът на сградата е бил почистен и грундиран, но оставен да се вижда. Така архитектите са решили да съхранят спомена за миналото, вместо да се опитват да го погребат.
Делото им е толкова показателен пример за това колко много сгради могат да бъдат спасени чрез повторна употреба и интерпретация, ако наоколо има добър архитект и малко желание!
