Скромен дом в Мелбърн в отговор на разрастването на градските райони на Австралия

На място, в предградията на Мелбърн, заобиколено от големи жилищни имоти, австралийското архитектурно студио Austin Maynard Architects е проектирало скромно жилище с големи отворени пространства и прозорци и силна връзка с контекста на името на жилището, наречено „онази къща“. Дизайнът е в отговор на разглезената скала за големината на австралийските домове – които са сред най-големите в света. „Стабилната икономика, надеждната култура и сравнително плоският релеф са позволили на австралийците да строят жилища, които са далеч по-големи, отколкото те се нуждаят,“ обясняват архитектите. „Плоският пейзаж на Мелбърн, размитите топографски граници и бързо нарастващото население са довели до големи домове, далеч над разумното, които са се разпространили в тези сухи области.“

Austin Maynard Architects обаче решават да преобърнат тази „неустойчива“ тенденция именно  „онази къща“ . Тя е с доста по-скромна площ от своите съседи, което е съвсем нарочно, но има „съвсем достатъчното пространство“. За да компенсира по-малката си площ, екологичният дом в Мелбърн „прегръща“ откритото пространство чрез големи прозорци. Той включва и други елементи на интелигентния дизайн, за да гарантира спокойствието на обитателите си.

„Онази къща“ се опитва да разбие стереотипните представи за дома, който е голям, просторен, има нужда от сериозно отопление или охлаждане и отделя много място за семейните коли. „Онази къща“ е съзнателно усилие за изграждане на дом, чиято площ е наполовина на съседните домове, но без компромис с пространствени видове, функции и качество“, споделят Austin Maynard Architects. „Притеснението, че нямаш достатъчно пространство, или решението да останеш без дадено нещо, което може да ти е нужно по-късно, си е истински страх. Въпреки това, при добро планиране, скромните размери на домовете не компрометират нищо“.

„Онази къща“ се състои от две нива и изглежда, гледана отвън, като поредица от подредени правоъгълни обеми, облечени в дърво. На приземния етаж, където се помещава общата зона, е спестено шумното оформление с отворен план – в полза на разделянето на отделните функции в отделни стаи, свързани чрез централното фоайе. Първият етаж съдържа основната спалня и две по-малки спални. Големите прозорци се отварят към външната градина и имат допълнителни щори, които дават на собствениците възможност да контролират нивото на защита на неприкосновеност, позволявайки навлизането на достатъчно естествена светлина – и хубави гледки, разбира се.

Може да харесате още...