Стъклените фасади – символът на нашата епоха
Стъклените фасади, отразяващи околния урбанистичен пейзаж или идилично прекосяващите небето облаци, са символът на една епоха – нашата епоха. Пасвайки си хармонично с околната среда не само в квартали с модерни постройки, но и в исторически центрове, съхраняващи архитектурни шедьоври, съвременните дограми и окачени стъклени фасади скриват всички конструктивни елементи, превръщайки сградата в едно огромно огледало, сливащо се, но не загубено в околния пейзаж.
Говорейки за окачени фасади, първото нещо, което ни идва наум е стъклото. Макар, че едва ли се сещаме, че зад тази красива гледка се крие още по-впечатляващата магия на технолозите, създаващи нови и нови стъкла, които да задоволят нарастващите изисквания на потребителите. Нискоемисийни, слънцезащитни и закалени стъкла са вече най-основните критерии при избор. Съвременният асортимент е толкова богат, че е практически невъзможно за един лаик да се ориентира към най-подходящото за конкретния случай решение. Например тонирани стъкла с коефициент на пропускане по-малък от 50% не се препоръчва за фасади, тъй като в горещ слънчев ден панелите биха се нагрели до температура 80-90°С и дори повече, което може да доведе до разрушаване на панела с всички произтичащи от това последствия. В тези случаи се ползват закалени армирани и ламинирани стъкла.
В Източна Европа в последните години тонираните стъкла стават все по-популярни, макар че славата им на Запад заглъхва. Освен поради споменатата по-горе причина с нагряването доказано е, че осветление различно от нормалния стъклен спектър влияе пагубно на самочувствието на хората като може да предизвика влошаване на зрението, загубване представа за времето и т.н. Така че изборът на стъклото трябва да отговаря не само на естетически, но и на оптикоенергетически, технически и психологични изисквания.
В развитите страни напоследък се засилва интересът към така наречените “вентилирани” или “интелигентни” стъклени фасади, при които на едно разстояние (обикновено около 60 см) от фасадата на сградата е практически изградена втора фасада. Полученият по този начин въздушен коридор подсигурява ефективно разпределение на топлинната енергия и естествена вентилация. Сравнително ново на пазара е така нареченото КА стъкло или нискоемисийно стъкло. То е третирано със сребърна промазка, само с него се покриват различните коефициенти на шумо- и топлоизолация и като цяло то дава около 30% по-добра изолация.
Преди години масово се остъкляваше с обикновени стъклопакети. В момента се повишава търсенето на нискоемисийни стъклопакети, които са с много добра топлоизолация. Само за сведение у нас, законово регламентираният коефициент на топлопреминаване за прозорци е КR = 2, 65 W/m² К и той се постига с трикамерен PVC профил и обикновен стъклопакет. В Германия обаче, този коефициент е до 1,7 за старо строителство и под 1,4 за ново, като приложението на енергоспестяващи прозоречни системи се е превърнал в инвестиционен приоритет. Практиката показва, че вложените средства се възстановяват от намалените разходи за отопление за период от 2 до 3 години.
Най-добрите в топлотехническо отношение PVC прозоречни системи имат коефициент на топлопреминаване под 0,8, като топлините загуби при тях са около два до три пъти по-ниски в сравнение с масово прилаганите у нас.
По-добрите качества на стъклопакета се постигат чрез:
– Нанасяне на нискоизлъчващи прозрачни покрития върху стъклото. Тези покрития имат висока отражателна способност в инфрачервения спектър. Те отразяват обратно в помещенията инфрачервените лъчи излъчвани от отоплителните уреди, като блокират по този начин топлинните загуби в следствие на лъчево пренасяне. Покритието се формира върху вътрешната повърхност на стъклото посредством изпаряване на метали. Това е най-ефективният подход за ограничаване на топлинните загуби през прозрачните части.
Има стъклопакети, при които външното стъкло е топлоотражателно, а разстоянието между стъклата е около 20-22 мм, като при тях се получава над 50% редукция на преминалата топлина в сравнение с обикновения стъклопакет. Освен това вътрешното стъкло остава топло и практически се елиминира риска от конденз.
– Запълване на стъклопакета с инертни газове – аргон, криптон и др. Самостоятелно ефектът е минимален – намалява се топлопреминаването чрез конвекция и топлопроводност. Приложено обаче съвместно с другите мерки води до подобряване на комплексния резултат.
– Употреба на трислоен пакет. Заедно с гореизброените методи води до намаляване на коефициента на топлопреминаване под 0,8 за прозрачните части, което като топлотехнически възможности го доближава до плътната стенна конструкция – най-ефективно, но и най-скъпо решение.
В съвременните прозоречни системи е решен проблемът с автоматичната вентилация при затворен прозорец. Този механизъм е вграден в касата на прозореца и осигурява необходимия дебит свеж въздух, независимо от големината на ветровия напор, без да предизвиква неприятни течения и неприемливи топлинни загуби.
Благодарение на комплексния подход съвременните прозоречни системи решават напълно проблемите с конденза и мухъла и намаляват съществено топлинните загуби през прозорци и балконски врати до такава степен, че те отдавна вече не са най-слабия в топлотехническо отношение елемент на сградата.