Стъклото – глобални тенденции на Glasstec 2016
80% от площта на прозореца заема стъклото. От развитието на стъкларската промишленост зависи какъв ще бъде прозорецът на бъдещето. Представяме извадка от представените нови продукти и тенденции на изложбата Glasstec 2016 г., Дюселдорф, Германия.
Самогенериращи се фасади – новите тенденции в стъкларската промишленост
В ерата на глобална технологична промяна стъкларската промишленост и архитектурата на съвременните градове се намират в критичен етап от своето развитие. Технологиите се развиват толкова бързо, че съвсем скоро обичайните остъклени фасади ще могат коренно да ни променят представата за своето предназначение.
Вместо обичайните функции на прозорците и фасадите за ограждене на пространства и запазване на топлина, фасадите стават независими източници на енергия, функционират като огромни рекламни дисплеи или участват динамично в промяната на външния вид на сградата.
самогенерираща се фасада
Архитектурата се превръща в „кибертектура“
Според популярния архитект от Хонг Конг (Китай), Джеймс Лоу, човечеството е свидетел на формираща се нова ера в областта на архитектурата и строителството – преход от архитектурата в „кибертектура“ (cibertecture).
Джеймс Лоу, архитект
Говорейки на езика на термините, архитектура е наука за изграждане и проектиране на сгради, а „кибертектура“ e наука за изграждане и проектиране на роботизирани сгради. Последната е в състояние да промени обичайните технологии и материали за строителство и да добави към проектирането на сградите интеграция с информационните технологии, които променят принципите на експлоатация на сградите.
Бързото развитие на BIV и LED технологиите, позволява да бъдат реализирани най-луди идеи на архитектите и да намалят енергийното потребление в сградите. Такива например са интелигентните LED стъкла с течни кристали и соларните модули BIV, които се развиват по три различни технологии.
Самогенериращи се BIPV фасади на въглеродна основа
BIPV (building-integrated photovoltaics) – технология за производство на слънчеви батерии (или модули), интегрирани във вътрешността на фасадата. Комбинацията от стъкло и нови материали на основата на въглеродни и стъклени влакна прави фасадата по-лека и по-енергийноефективна. Държавната подкрепа в страните от ЕС в тази посока даде мощен тласък за развитието на тази технология.
Ранните слънчеви батерии не се разпространиха широко в Европа, особено след прекратяване на програмата за субсидиране на покупката им, поради малкия обем на произведената електроенергия – до 10% от общото потребление на сградата. Нов живот на слънчевите панели дава технологията за производството на соларни модули BIPV, базирани на монокристален силикон, която намали цената на крайния продукт и увеличи обема на получената електроенергия до 15%. С течение на времето, благодарение на новите разработки, тази цифра може да достигне 20% от потреблението на сградата.
Прототип на самогенерираща се фасада Super Window бе представен от Pilkington в партньорство с Solaria. Производството на соларните модули започва през 2017г.
експонат на самогенерираща се фасада
BIV технология, базиранина на олигомери
Над втората усъвършенствана технология на самогенерираща се BIV фасада активно работи компанията от Дрезден – Heliatek, заедно с AGC Glass Europe. Технологията в момента преминава крайната си фаза на тестване.
Соларни модули (батерия), базирани на олигомери
BIV елементите на фотоволтаичния филм се произвеждат на основата на фотоактивни молекули – олигомери. Това са сложни молекули, съставени от ограничен брой многомерни връзки. Фотоволтаичният филм ще има различна дебелина, цвят и прозрачност. Те правят елементите по-леки, увеличават ширината на обхвата на покритието и създават възможност за използване на неравните повърхности, като така намаляват разходите на соларните клетки.
BIV технология, базирана на перовскит
Третата активно разработвана технология за производство на слънчеви клетки се основава на перовскит (perovskite) – Perovskite Solar Cell (PSC). Перовскитът е сравнително редкият минерал калциев титанат. Соларните модули, базирани на перовскит, са със същата цена като тези с олигомери, но с още по-добра енергийна ефективност, достигаща до 20% при производството на електроенергия. Покривният слой на тези модули е по-малък от 1 мм. Компанията Dyesol планира да започне масово производство на тези модули през 2018 г. Новият завод с капацитет до 600 mVat се планира да се построи в Турция. Тази технология е от третото поколение в областта на производство на соларни фотоволтаични клетки.
Соларните клетки на база перовскит
Задачата на инженери и учени е в бъдеще да се увеличи количеството на произведената електроенергия, да се намалят разходите по внедряването им в масовото строителство, да се подобрят дизайнерските възможности на модулите и да ги направи прозрачни за по-добро светлопропускане и намаляване на енергийните разходи.
На изложбата се представиха разработки на следните соларни модули:
– самогенериращи се фасади Super window BIPV Pilkington and Solaria;
– температурно-регулиращи се фотоволтаични фасади с PCM (phase change material) от Technische universität Dresden;
– адаптивни соларни фасади Adaptive solar facade, компания Eth Zurich – Architektur and Gebaudesysteme Switzeland.
