Строги правила за противопожарно обезопасяване на врати и остъкления

От 5 юни 2010 г. влезе в сила новата Наредба Iз 1971/29.10.2009 за строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, като задължителна част от инвестиционните проекти. Предишната Наредба №2 е от 1987 г.

Една от причините за тези промени бе синхронизирането на техническата нормативна уредба в областта на пожарната безопасност на строежите и влаганите в тях продукти с Европейското законодателство както и въвеждане на по-строги правила за обезопасяване на сградите при проектиране строителство и експлоатация.

Още преди публикуването й в бр. 96 на Държавен вестник (4.12.2009 г.) и  промените й в ДВ №17 (2.03.2010 г.), тя доведе до много дискусии относно регламента на прилагане и правомощията на инженери, архитекти и проектанти да консултират и слагат подписа си върху проектите за частта „Пожарна безопасност”.

Пожарната безопасност заема сериозен дял в планирането и архитектурата на една сграда, има отношение към изпълнение на почти всички проектни части и в частност, изходните и ограждащи елементи, избора на строителни материали и технологии.

Затова и нормативните промени предизвикаха бурни реакции сред специалистите с квалификационна степен „Магистър“ в областта „Технически науки”, които по решение на КИИП са игнорирани от практическото прилагане на наредбата.

Засега Наредбата остава отворена, като някои специалисти се надяват на положителни промени и  от гледна точка на необходими и належащи промени в застраховането на сградите!

Бурните реакциите не попречиха на организирането на тематични  дискусионни семинари сред архитекти, инженери и проектанти. Един от лекторите, инж. Пламен Узунов, е строителен инженер и професионалист с над 10 години практика в областта на пожарната безопасност, включително и като служител на Националната служба „Пожарна и аварийна безопосност”. Той познава в детайли ролята на противопожарната безопасност в строително-инвестиционния процес, като оценява високо ролята на  специалистите в него.

Българската асоциация на архитектите и инженерите консултанти (БААИК) се довери на неговия опит, за да представи новите изисквания и приложни стандарти пред членовете си, както им даде конкретни препоръки в решаването на казуси от практиката.

С негова помощ ние представяме и основните промени в Наредба Iз 1971, отнасящи се до фасади, дограми, противопожарни врати и  преходите по целия евакуационен път в сградите.

Стъпила на продуктовите стандарти, Наредба Iз-1971 дефинира нови понятия и конкретни изисквания към материалите, които се влагат в строежите. Целта е да се определят кои от тях могат да се влагат при строителството на различните типове обекти, местата, на които  се използват, както и съответните им характеристики.

Две са основните характеристики за строителните продуктите от гледна точка пожаробезопасност – „Клас по реакция на огън” и „Огнеоустойчивост”:

– Клас по реакция на огън обозначава начина на поведение на един продукт в условия на пожар, по отношение неговия принос към развитието на пожара. Той има съответните индекси и обозначения, като  европейските стандарти са хармонизирани с нашето законодателство.

Класификацията на строителните продукти и елементи по реакция на огън, съгласно  решенията на чл.14, ал.2  за строителни продукти са А1, А2, B, C, E и F. За тези с клас А2, B, C, D и E се извършва допълнителна класификация в зависимост от интензивността на отделяне на дим и образуването на пламтящи частици или капки при горене и се означават със символите „s (s1, s2, s3)“ и „d (d0, d1, d2)“.

За строителни продукти за покриви и покривни покрития – Broof (t1), Froof(t1), Broof (t2), Broof (t3), Froof(t2), Сroof (t3), Droof (t3), Froof(t3), Broof(t4) и Сroof (t4)

Класификацията по реакция на огън е определена в таблиците на Приложение № 7.

– Огнеоустойчивост е способността на един конструктивен елемент да издържи на огнево натоварване за определен интервал от време.

Двата показателя не бива да се свързват пряко един с друг, пояснява специалистът. Единият (клас по реакция на огън) посочва приносът и поведението на съответния материал за развитие на възникнал пожар, докато другият (огнеустойчивост) – отчита времето, за което определен  строителен продукт или система могат да осигурят защита при разпространението на пожара.

Ето и пример в  потвърждение на  казаното. Ако една стена има определено време на огнеустойчивост, то тя не би допуснала през нея да премине огъна при пожар. От друга страна, ако стената има облицовка от дърво, което гори, това не е признак, че тя не притежава огнеустойчовист. В случая дървото е материал, който притежава съответен клас по  реакция на огън, т.е  принос за развитието на пожара.

От този пример може да се съди, че не би следвало да се съчетават директно двата показателя, характеризиращи поведението на строителните конструктивни елементи при пожар.

Според инж. Узунов, един от особените моменти в променения норматив е определянето на „клас по реакция на огън” за строителни конструктивни елементи, които притежават огнеустойчвост.  В Европейската нормативна база не съществува такъв аналог, твърди той и счита този елемент от променената Наредба за дискусионен.

Наредба Iз-1971 уточнява конкретни параметри и изисквания към ограждащите елементи на сградите– фасадни конструкции, покриви, прозорци, врати и др. системи.

Изисквания  към дограмите

Ново изискване към дограмите и остъклените фасади налага неразпространението на пожара във вертикална посока, т.е между етажите. В този смисъл са и изискванията за наличие на конструктивни прегради, които да възпрепятстват преминаването на пожар по вертикала. Това са например така нар. брюстунг елементи, използвани най-често за изграждане на структурни окачени  фасади.

За самите конструкции е важно да отговарят и на критериите за огнеустойчивост, която да  удовлетворява  основните показатели за носимоспособност (R), непроницаемост (Е) и изолиращата способност (I).
– E (непроницаемост) е критерий за оценка на способността на елемент от конструкцията на строежа за издържа на въздействие на огън само от едната страна и при преминаването на пламъци и горещи газове да предотвратява пренасянето на огъня към неизложената страна.
– I (изолираща способност) определя способността конструктивните елементи за издържат на въздействие на огън само от едната страна и да предотвратяват пренасянето на огъня и интензивното предаване на топлина от неизложената към изложената страна.

За класификацията на огнеустойчивостта на строителните конструкции, елементи и съоръжения се използват буквени означения – EI, REI  и др.

В зависимост от пожарната опасност и размерите на обектите се предвиждат и пожарозащитни прегради за създаване на препятствия по пътя на разпространяване на пожари в сградите.  Според чл. 20. (1) „Вратите и затварящите устройства за защита на отвори в брандмауери с REI 120 се предвиждат с огнеустойчивост ЕІ 90 и се изпълняват от строителни продукти с минимален клас по реакция на огън В. Вратите се оборудват с устройства за самозатваряне.

Въведен е и нов раздел „Димни и вентилационне люкове”, като част от вентилационните системи за отвеждане на дима и топлината (ВСОДТ). Димните люкове се проектират така, че да издържат на температурно въздействие 300°С в продължение на най-малко 30 min и с минимален клас по реакция на огън С d0. Те се предвиждат на разстояние най-малко 2,5 м от външните стени на помещенията и от таванните екрани, обособяващи димните резервоари, и на разстояние 5 метър от брандмауери. Отворите за приток на въздух се равномерно разпределени в близост до евакуационните изходи и на височина не повече от 1 метър.

Системата CS 77-FP EI60 на белгийската компанията „Рейнарс алуминиум” е новаторско архитектурно решение за пожарозащита.

Типовете противопожарни врати

Едно от важните изисквания е отворите за преминаване през конструктивните елементи на пожарозащитните предверия да се самозатварят с димо- и газоуплътнени врати с  огнеустойчивост най-малко EI 60.  Хоризонталните пожарни прегради се изграждат от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2. Максималната степен на огнеустойчивост на вратите е EI 120 минути, а нормативът е между 30 и 120 минути. Това  важи и за преградни стени, вертикални и хоризонтални (подови) конструкции, за които класификацията за огнеустойчивост е възможно да се конкретизира  с други комбинации – буквени означения и времеви периоди.

Допуска се една врата да има клас по реакция на огън минимум B (според БДС EN ISO 13501, част 1 – горими продукти с приемлив принос за неконтролирано горене), но същевременно тази врата може да бъде и огнеустойчива от порядъка на 30 мин., което се изисква в Наредбата (за съответните врати в определeните им параметри).

Всяка врата може да има огнеустойчивост от едната и/или от двете страни, като това изискване не може да се предявява към входни врати. Те се отнасят за прехода с врата или дограма от една защитена зона към друга в плана на сградата. (Като защитена зона се обозначава територия, защитена чрез огнеустойчиви прегради от други зони и е осигурена с независими евакуационни съоръжения.)

Определя се минималната огнеустойчивост EI 90 за вратите, които отделят пожарния сектор от коридори и стълбищни клетки, предназначени за едновременно обслужване на  два и повече пожарни сектори в една сграда.

Пример за съвременна пожароустойчива стоманена врата е H8-5 на Hörmann,  която е официално сертифицирана за котелни помещения и хранилища за гориво. Мултифункционална врата H3-D е идеален вариант за преход от гаража в дома. Тя е пожароустойчива, а при съответното оборудване също и димозащитна шумоизолираща и защитена срещу влизане с взлом.

Hörmann предлага различни варианти врати с противопожарни  и димозащитни врати за промишлени и складови помещения.

Съобразно изискванията за пожарозащита Hörmann може да предложи различни изпълнения на пожароустойчиви врати (Т30 и Т90), системи едно- и двукрили или  плъзгащи врати, които по желание са с вградена врата при евакуационни пътища и с функция за димозащита. За области с високи изисквания в дизайна е възможно и остъкление в комбинирация с допълнителни димозащитни и други функции.

Вратите, като част от евакуационния път

Въведени са и промени в изискванията към вратите за евакуационните изходи – критерий за предвиждане на брави тип „антипаник” (за над 100 човека), минимална огнеустойчивост, изисквания към плъзгащи се врати, предвидени на крайни евакуационните изходи. (чл. 37, ал.1 и 2). Разрешава се вратите по пътя на евакуация,  без крайните изходи, да са без „антипаник” брава, ако на тях не са предвидени фиксиращи и заключващи устройства. Изходите, които не отговарят на изискванията от чл. 37, ал.1 и 2 са аварийни и не заменят необходимия брой евакуационни изходи, а служат като  защита на хората при пожар.

Евакуационните пътища в една сграда (стълбищата, коридорите, фоайетата и др.) са задължителни и осигуряват безопасно придвижване на хора към евакуационните изходи. Изискването е евакуационните изходите да са отделени от етажните пространства, чрез прегради с огнеустойчивост най-малко ЕI 30 и с димозащитни самозатварящи се врати. Вратите се проектират, така че да се отварят по посоката на движение при евакуация.

Важна е широчината на светлия отвор на вратите, които са част от евакуационния път.  Ново е и изискването за минимум 2 метра височината на светлия отвор на тези врати, макар в практиката да се изпълняват отвори с височина 192 – 198 см. Допуска се височината на проходите, водещи в подземни етажи да достига максимум 1,9 м, а за таванските входове – до 1,5 м. Тези норми налагат и изграждането на по-големи отворите за преходните врати още на ниво груб строеж.

По отношение на стъклата, изискването е врати между евакуационни стълбища и коридори (етажни фоайета) да са с армирано или обикновено стъкло с дебелина не по-малка от 5 mm или със стъклопакети. За учебни заведения е задължително да се използва триплекс. За някои типове обществени сгради е позволено използването на плъзгащи се врати за евакуационни изходи. Разрешават се плъзгащи се, вдигащи се и сгъваеми врати за осъществяване на връзка на автомобилни и железопътни рампи с производствени и складови помещения (от клас Ф5). При необходимост се осигурява възможност и ръчно отваряне. Разрешават се въртящи се врати с прилепващи едно към друго крила, при условие че образуват проходи, успоредни на посоката на движение, с минимална светла единична широчина най-малко 0,9 m, както и в случаите, при които въртящата се врата е дублирана от странично окачени отварящи се навън врати с необходимата минимална широчина. (Б. ред. Чл. 43 подробни инструкции).

Въведена е нова класификация на строежите по класове на функционална пожарна опасност /Ф1-Ф5/, като са отчетени функционалното предназначение на строежите и съоръженията, категорията на обитателите в сградата (възраст, физическо състояние, др.), наличието на спални помещения, периода на използваемост и т.н. Изискванията към различните видове врати са фиксирани в конкретни таблици и приложения на Наредбата, като са съобразени и с предназначението на сградите.

Клас Ф1, Ф2, Ф3 и Ф4 са обществени сгради, а Ф5 – производствени, складови и други сгради с постоянен режим на работа.

Таблица №2 определя и 5 допълнителни категории за сградите клас  Ф5 – А, Б, В, Г и Д, разделени според типа на пожарна опасност на сградите, помещенията и съоръженията в тях.

Нов раздел определя и начина на проектиране на сградите с височина над 28 метра  и сгради с атриумни отвори.

Всички тези изисквания и класификации в крайна сметка целят производството на дограма с подходящите материали и определени размери и влагането им в строителни конструкции след оценка на показателите „клас по реакция на огън” (БДС EN ISO 13501 – част 1) и  „огнеустойчивост” (БДС EN ISO 13501 – част 2).