Визията на Винсент Калебаут за Париж като „умен град” през 2050

Прицел към проблемите на Париж с пренаселеността и с жилищното настаняване, френската фирма „Винсент Калебаут архитекти” е разработила предложение за множество високоетажни сгради с позитивна енергийна производителност (BEPOS). Състоящ се от осем мултифункционални структури, разположени в различни райони на Париж, планът се стреми да адресира основни проблеми с устойчивостта, засягащи всеки район, докато едновременно осигурява ключова функционалност за града.

Възложен в резултат на „Климатичния енергиен план на Париж“, нареченият уместно „умен град”, цели значително да намали емисиите на вредни газове до 2050 г. В стремежа си да постигне дългосрочни енергийни резултати, високоетажните структури интегрират няколко техники за производство на енергия, с цел да обезпечат постоянния си и последователен курс към самоподдръжка, както и да насърчат обитателите към усвояване на екологични стандарти на живот като неразделна част от ежедневието им. Въпреки че използваните техники са уникални за всяка сграда, общите цели на „умният град” са съгласувани: от една страна уважение към богата история на Париж, а от друга – разгръщане на потенциала на града да култивира едно по-здравословно бъдеще, посредством намаляване на влиянието му върху околната среда.

Всяка от многоетажните системи се вписва добре в съществуващата урбанистична рамка на града, а често я и допълва, какъвто е случая със сградата „Планинската кула”, прехвърлила конструктивната си тежест върху неизползвани канали и комини. Формите на тези високоетажни структури са продиктувани от природата, докато във вътрешността им, доколкото това е възможно, се използват естествени процеси (пасивно отопление и охлаждане, насищане с кислород, събиране и съхранение на дъждовната вода), с цел да се обезпечи самоподдръжката на сградите. Допълнително, вмъкването на зелени площи, а именно обществени и висящи градини, носи пречистващия ефект на провинциалния живот в града и насърчава обитателите да се включат в култивирането на устойчив начин на живот, чрез самоподдръжка.

В допълнение към пасивните и естествени стратегии за запазване на енергия, „умният град” използва също иновативни техники. Облицовката на кулите например, реагира на слънчевата светлина по начин, който се отразява положително на общия термичен заряд. Фасадната обвивка на „Мангровите кули” е съставена от индивидуални клетки, оформящи фото-чувствителна електрохимическа обвивка, оползотворяваща слънчевата светлина, генерирайки електричество за сградата. По същия начин „Фотосинтезиращите кули”, използват изолационна био-фасада, която генерира свое собствено биогориво. Друга технология, която взима активно участие в самоподдръжката на „умният град”, е т. нар. „phylolight” – хибридна турбинно-лампова система, която снабдява както със светлина, така и с енергията нужна за производството ѝ.

В унисон с плана на „умния град”, програмите за кулите са със смесено предназначение и комбинират жилищни, бизнес и търговски функции, които са разделени вътрешно. Това се противопоставя на необходимостта от допълнителен транспорт и прерязва връзката между вредните емисии на града и горивата.

„Умният град” затвърждава идеята, че градовете могат да продължат да нарастват, докато в същото време поддържат качество на живот и допринасят за по-здравословно бъдеще.

arhitektura.bg

Може да харесате още...