Вратите на крайбрежието: от Занзибар до Оман
Характерна черта на архитектурата на Суахилийския бряг – освен кораловият камък и мангровото дърво, използвани за построяването на сградите – несъмнено е вратата с богата орнаментиката, която е толкова разпространена по крайбрежието. Богато декорирани и често наситени с историческо значение, тези врати, освен че изпълняват по-утилитарната функция на вход, са били също така знак за статус и богатство. От крайбрежието на Суахили до Арабския полуостров крайбрежните врати са много важни маркери за местоположение, представители на търговията и миграцията.
През XII и XIII в. източноафриканското крайбрежие се превръща във взаимосвързана мрежа от търговски центрове, в които се обменят стоки между африканския континент, индийския субконтинент, Близкия и Далечния изток. Вследствие на това градовете-държави Ламу и Занзибар стават могъщи и това отчасти води до появата на чужди интереси, тъй като крайбрежието попада под контрола на португалците, а по-късно и на Оманската държава.
Това развитие върви ръка за ръка със създаването на икономики на плантациите, а търговията с роби е основният източник на работна ръка в Занзибар през XIX в., когато производството на карамфил става все по-мащабно.
В тази комбинация от потисничество и богатство се появява характерната врата „Занзибар“, която познаваме днес. Занаятчиите, родени и обучени на суахилийския бряг, резбоват врати и се придържат към усъвършенстван от поколенията дизайн, който до края на XIX в. се характеризира с правоъгълна рамка с права преграда. Този по-ранен стил е по-геометричен, с богато украсени, макар и пестеливи, мотиви. В края на XIX в. елитната класа, която иска да изрази ясно своето богатство, се обръща към тази вековна традиция, увеличавайки височината на вратите и ускорявайки промяната в стила – по-новите рамки на вратите се отличават с повече арки и значително увеличаване на декоративните детайли.
Макар че Оманският султанат получава официален контрол над Занзибар през 1689 г., търговците от Арабския полуостров поддържат редовен контакт със Занзибар още от I в. от н.е. В резултат на това културата, а оттам и архитектурата на тези две места, са силно свързани помежду си. Вратите на древните сгради на Оманския султанат са били, подобно на по-късните занзибарски врати, много добре украсени. Оманските занаятчии са издълбавали върху тези врати стихове от Корана, както и поздрави и поетични строфи. Посочването на точния източник на влиянията върху дизайна обаче често е трудно, което свидетелства за дълбоката история на търговския обмен между културите.
Тъй като регионът е сравнително беден на гори, дървесината е била внасяна главно от Индия и Източна Африка. Ясно изразено различие в стиловете и материалите се наблюдава при използването на метала в оманските врати, който служи както за декоративни, така и за конструктивни цели. Чукалата, изработени от медна сплав, са с арабски надписи и мотиви, докато в Занзибар месингът и други метални обкови са били почти непознати в района преди края на XIX в., когато най-вероятно са въведени от тогавашния султан на Занзибар, Саид Баргаш бин Саид ал-Бусаиди.
Историческите, социалните и политическите връзки между Оман и Занзибар са обширни и много сложни. Във вратите на тези крайбрежни държави – чрез бароковите дърворезби и дървото – са вплетени разкази за търговия, миграция, разкош и империя.
Снимки: Ehrman, Elena Skalovskaia и Magdalena Paluchowska
