Защо не се наказва за забавени разрешения по ЗУТ?

Забавените разрешения по ЗУТ са масова практика, която сериозно влошава бизнес климата в България и се отразява на цялостното развитие на стопанския живот. Виза за проектиране, разрешение за строеж и десетките други разрешения по Закона за устройство на територията (ЗУТ) почти никога не се издават в срок. Причините са различни – от обикновено размотаване, през безхаберие, до умишлено забавяне.

Наказани за забавянията практически няма. За голяма част от нарушенията по издаване на разрешения по ЗУТ няма санкции. Защо не функционира системата на наказания по ЗУТ? А и не само по ЗУТ. Въобще защо не функционира системата за административно наказване, когато администрацията не изпълнява в срок задълженията си?

По закон и на хартия, санкциите по ЗУТ са впечатляващи. В България от десетилетия се предвиждат все по-сурови наказания, но не се създават ефективни механизми за изпълнението им. Например наказанията са глоба от 1000 лв. до 5000 лв. за длъжностно лице, което:

„в срок, определен с нормативен акт: не се произнесе по искане за разрешаване, процедиране и одобряване на устройствени планове и техни изменения, за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешения за строеж, за съставяне или издаване на строителни книжа, скици, визи за проектиране и други; не извърши проверки или други технически услуги; не отговори на постъпила жалба; не препрати искането, съответно жалбата на компетентния орган“

В чл. 234 от ЗУТ се предвиждат и драконовски наказания – ако изброените нарушения бъдат продължени, след като са констатирани с акт, или ако в срока за издаване на наказателно постановление бъде извършено друго нарушение от същото лице, наказанието е глоба от 3000 до 15 000 лв., независимо от наказанието по първото нарушение.

Ако ли пък в срок до 3 години от влизането в сила на наказателното постановление бъде извършено ново нарушение на същата разпоредба, наказанието е глоба от 2000 до 30 000 лв.

Ако тези наказания се налагаха и събираха, забавяния нямаше да има. Но санкционирани на практика няма, с изключение на наказанието, наложено на главния архитект на София, който отказа да издаде разрешение за строеж на висока сграда на мястото на градинка заради протестите на гражданите, но с това не изпълни съдебно решение на Върховния административен съд.

Освен тези наказания е предвидено и че при системност на изброените по-горе нарушения (чл. 232, ал. 1), извършени от главен архитект на община (район), констатирани от Дирекцията за национален строителен контрол, министърът на регионалното развитие и благоустройството може да лиши нарушителя от правото да заема длъжността главен архитект на община (район) за срок до 2 години.

Истината е, че много малко разрешения се издават в срок. Всъщност, по правило в срок се издават разрешения само при специални случаи. Което означава, че няма действащ механизъм, чрез който Дирекцията за национален строителен контрол може да бъде накарана да изпълнява задълженията си.

Единствената защита срещу безкрайното разтакаване при издаването на разрешения е обжалването пред съда на така наречения мълчалив отказ да се издаде разрешение. Съдът отменя мълчаливия отказ, ако по закон следва да се издаде разрешение и връща преписката на органа да издаде акта. Ако обаче органът е решил да не издава акта – той просто не го прави и пет пари не дава, че има съдебно решение. Да, съдът може да го глоби. Но това по начало не е специфичната дейност на съда и става в изключителни случаи.

Неизпълнението на съдебно решение е престъпление. Но тъй като прокуратурата е доста претоварена, вероятно не ѝ остава време да се занимава с подобни неща. А те съвсем не са маловажни, защото спират стопанската дейност, която е в основата на просперитета на държавата.

Засегнатите граждани и организации имат право по АПК да се обърнат към съдебен изпълнител, който да образува изпълнително дело за изпълнение на постановеното съдебно решение. При неизпълнение, всяка седмица може да се налагат съвсем не малки изпълнителни глоби. За съжаление, този механизъм не се знае и не се използва достатъчно. Освен това немалко от съдебните изпълнители се страхуват от кметове и архитекти, които имат силни позиции. Може би законът следва да помисли за по-категорична защита от съда на съдебните изпълнители, когато някой реши да действа срещу тях в нарушение на закона. За съжаление предвидената в АПК административно наказателна отговорност от доста време не действа, заради липса на стиковане на промените в кодекса и в специалните закони.

Едва неотдавна група народни представители от ГЕРБ предложиха ефективен механизъм чрез промени в АПК, където възлагат на нарочен служител от съда задължително да уведомява органите по наказването за всички случаи на мълчаливи откази, т.е. при непроизнасяне в срок от страна на администрацията. Това задължение на административните съдилища, чрез оправомощени от председателите им длъжностни лица, е гарантирано със съответно регламентирани административно наказателни разпоредби.