Защо се пукат стъклопакетите

Това твърде шокиращо явление се случва обикновено през зимните месеци, в повечето случаи между края на октомври и началото на февруари. През този период разликата в температурите от двете страни на стъклопакета е голяма. Стъклата са под въздействието на доста различни условия.

Когато вътрешното стъкло в двоен стъклопакет се спука, то това се дължи на загряването му поради повишената температура в помещението, докато в същото време външното стъкло е студено. Когато външното стъкло се спуква, това се дължи на бързото му загряване от слънчевата топлина. Подложено на термичен стрес, стъклото не издържа на линейните деформации вследствие на големите температурни разлики и се спуква. В някои случаи е възможно да се разпадне напълно.

Термичният стрес е явление, което често се наблюдава при използването на слънцезащитни стъкла в стъклопакета – рефлексни или обемнооцветени в масата си, но също така и при прозрачни стъкла. Цветните стъкла абсорбират по-голямо количество слънчева енергия, загряват се по-силно за кратко време и стъклото е подложено на термично напрежение.

закалено и полузакалено стъкло

Чрез закаляване или ламиниране се подобряват конструктивните качества на стъклото. Постига се висока механична и термична якост и може да се избегне счупване от топлинен стрес. Полузакалените стъкла също имат висока термална устойчивост като закалените и издържат на термичен стрес.

Негативен ефект при слънцезащитните стъкла е различното температурно разширение на двете стъкла в стъклопакета. При един и същ коефициент на температурно разширение външното, по-силно нагрято стъкло се разширява повече, отколкото прозрачното вътрешно. Това води до механично напрежение в периферната връзка на стъклопакета.

Рискът от термичен шок е още по-голям при прозорци с южно изложение.

Допълнителен фактор е нагряването на стъклото само в една част от неговата площ. Например, част от прозореца е в сянката на съседския балкон или на дърво, а друга – силно нагрята от слънцето. Това неизбежно води до различни температурни разширения в различните части на стъкления лист и съответно до различно напрежение. Стъклата се деформират и спукват.

Колкото по-малък е коефициентът на температурно разширение на стъклото, толкова по-малък е рискът от термичен шок.

Много е важно предварително да се уточни типа профилна система, начините на остъкляване и разположението на слънцезащитните съоръжения.

Най-застрашени са стъклопакетите с големи размери.

При големи по площ стъклопакети се получава силно вибриране на стъклата при отваряне и затваряне на врати и прозорци, а това може да доведе до счупване.

За да не създават проблеми големите стъклопакети, е добре да се използва кемпфер (делител). Освен че допринася за по-голяма стабилност, при евентуално счупване подмяната е свързана с по-ниски разходи, защото ще се наложи смяна на стъклопакет с по-малка площ.

Друг вариант за подобряване на здравината е използването на стъкла с по-голяма дебелина, примерно 6 мм, вместо често използваните стъкла от 4 мм. Особено при стъклопакети с площ по-голяма от 2 m² това е препоръчително.

След като през един слънчев февруарски ден външното стъкло на тази витрина се спуква, големият по площ стъклопакет е заменен с два по-малки, разделени с делител. За по-добра естетичност неговата височина е съобразена с височината на мебелите. Така отчасти се запазва красотата на френския прозорец. Стъклопакетът е изпълнен с нискоемисионно стъкло /К-стъкло/ и е с южно изложение. В конкретния случай спукването се дължи на това, че в хладния зимен ден част от стъклото е окъпана от слънчева светлина, докато другата част попада в сянката на козирката над прозореца. Термичният шок довежда до счупването на стъклото.

Спукването на вътрешно стъкло обикновено се свързва с много ниска външна температура и локално загряване на прозореца отвътре. Поддържането на относително равномерна стайна температура, а не циклично затопляне на помещението може да намали риска от счупване поради топлинен стрес.

Стъклопакетите се произвеждат при строго определени параметри на работната среда – температура от 16 до 24ºС и влажност до 50%. Това е от особена важност за качеството на изработка.

Тъй като атмосферното налягане варира според надморската височина, добре е стъклопакетите да се монтират на височина, която е приблизително еднаква с тази, на която са произведени. Обикновено атмосферното налягане се понижава с увеличаване на надморската височина. Ако разликата в надморската височина между мястото на производство и мястото на монтаж е по-голяма от 200м, се получава ефект на диафрагмата – т.нар. „хлътване” или „издуване” на стъклопакета. Първият случай се наблюдава, ако стъклопакетът се монтира на по-малка надморска височина, а вторият – на по-голяма височина от тази, на която е произведен. Този нежелан ефект може да доведе до спукване още по време на транспорт или по-късно – при големи температурни разлики.

Различните атмосферни условия допълнително допринасят за умората на стъклото, която в даден момент може да доведе до неговото счупване.

Съществува схващане, че при стъклопакети, запълнени с аргон, за десикант (осушител) трябва да се използва молекулярно сито с размер на порите 3 А (Ангстрьом) = 0,3 nm (нанометра), тъй като при този размер аргонът не се абсорбира от десиканта. При употреба на силикагел той абсорбира газа, в междината на стъклопакета се получава отрицателно налягане (по-ниско от атмосферното) и се създават условия са спукване. Това явление често се описва погрешно като „вакуум”.

Всички дефекти на самото стъкло – драскотини, мехурчета, разнородни включвания се явяват концентратори на напрежения. При натоварвания настъпва умора на материала и това може да доведе до разрушаване на стъклото.

Неравности по ръба на стъкления лист, получени при изрязването му, също може да са предпоставка за последващо счупване.

Други причини могат да бъдат дефекти, настъпили по време на транспорта или монтажа на стъклопакетите.

Недостатъчно прецизното снемане на размери и неточния монтаж на дограмата и стъклопакета често са причина за възникване на напрежения.

Обикновено не един, а комбинация от посочените по-горе фактори причиняват спукване на стъклопакетите. Този проблем, за съжаление, не е изолиран, даже става обект на съдебни спорове между клиенти и фирми.

Масова практика в България е монтирането на дограмата и стъклопакета от едни и същи специалисти. Редно е стъклопакетите да се монтират от екипи, специализирани в монтаж на стъклопакети, а дограмите – от съответните специалисти. Практиката „един майстор за всичко“ е погрешна.

Спазването на определени технологични принципи, употребата на качествени материали, правилното сглобяване на стъклопакета са от изключителна важност, затова трябва да се доверяваме на доказани производители и да ползваме услугите на специализирани фирми и квалифицирани работници.

Оставаме отворени за Вашите мнения, които ще доразвият темата.

Вижте също...