Нужни са по-добри регулации за устойчивост срещу кражби на остъклителните системи

Защо сегашните европейски регулации трябва да бъдат преразгледани?

Поради естетическите си характеристики стъклото е материал, предпочитан от архитектите и широко използван при изграждането и обновяването на сгради. Прозрачно и елегантно, стъклото оптимизира видимостта и естествената светлина, подобрявайки вътрешния комфорт за всеки обитател на сградата.

Как може стъклената система да бъде предпазена? Какви стандарти са приложими?

Първо, трябва да разберем една съществена характеристика на стъклото – то се чупи. След удара по стъклото ще се образуват пукнатини, но може и да устои на счупване с отвор. Счупванията могат да бъдат големи и остри около мястото на удара, или малки и нережещи, в случай на закалено стъкло.

Второ, остъкляването не може да бъде устойчиво на кражби. Това е физически и логически невъзможно, защото след определено време престъпник с правилните инструменти ще успее да пробие стъклото. Затова понятието за време е важно, когато говорим за съпротива срещу пробив.

Съществуват два европейски стандарта за устойчивост на взлом на остъклени строителни елементи. EN 356, който измерва само стъклото, и EN 1627, който измерва цялостната остъклителна система.

EN 356 подлага стъклото на различни нива на тест, за да се измери якостта му. По-ниските нива осигуряват само устойчивост на счупване и влизане, а подходящите нива на съпротива са P6B, P7B и P8B.

За да може стъклото да достигне ниво P6B, то трябва да издържа поне 31 удара от чук или брадва. Стъклените слоеве могат да се напукат, но за да премине теста, стъклото трябва да запази целостта си и да не се образува отвор. За ниво P7B стъклото получава 51 удара, а 71 за ниво P8B. Във всеки случай това е чисто механичен тест, без време за съпротива.

От друга страна стандартът EN 1627, който оценява цялата остъклителна система, определя няколко нива на съпротивление от RC1 до RC6, като RC1 е най-ниското ниво. В допълнение, има тест за продължителност на съпротивлението, което не съществува в EN 356. За да достигне RC1, системата се тества срещу цял пакет от инструменти за определено време, в случая пакет А1. За да достигне RC2, той се тества срещу два пакета от инструменти A1 и A2 и винаги за определена продължителност. Следователно всяко ниво е по-прецизно и строго, докато системата за остъкляване може да устои на общо шест пакета инструменти.

Но има два проблема с този тестов режим. Първо, до RC4 включително се тестват само ключалките и рамките, без самото стъкло. Вторият проблем е, че докато стъклопакетът не е изпитан до клас RC5, EN 1627 все още съчетава минимално необходимата якост на стъкло (EN 356) на ниво (RC1 до RC7).

Тези два проблема са важни, защото това означава, че предлагаме на пазара „тествани“ решения, които не доказват надеждността на цялата система. Тъй като всеки стандарт трябва да се отнася до осигуряване на пълна увереност на строителната индустрия, по невнимание може да инсталираме ненадеждни решения за стъкло.

Нива на надежднст RC5 И RC6

За да се постигнат тези нива на здравина, значи цялостната система е тествана напълно, включително остъкления елемент. Въпреки това стандартът препоръчва минимално ниво на съпротивление на остъкляване, P7B и P8B (съответно за класове RC5, RC6). Стъклата P7B и P8B обаче са тествани с чук и брадва – инструменти, различни от пакетите, изисквани от EN 1627 за постигане на класове RC5 и RC6.

За да гарантираме оптимална безопасност на всяко ниво, трябва да надхвърлим настоящите стандарти и да установим тестове на всички цялостни системи, включително остъклените елементи.

Подобно на пожароустойчивостта, регулациите трябва след това да позволяват продажбата на компоненти, които представляват „цялостна система“ с Доклад за класификация, за да удостоверява надеждността на остъклителната система, издадена от независим сертифициращ орган и след успешното приключване на тест за устойчивост на цялата система.

По този начин ще бъде засилена защитата, по-добра защита на хората и имуществото.

Вижте също...