Противоречието на екологичното строителство: когато е устойчиво, но грозно
Често, в последно време, става дума за екологичните домове – такива с нулева консумация на енергия, добра изолация, собствени чисти източници на енергия, естествена циркулация на въздуха вместо климатизация, много растителност наоколо и т.н. Със засилването на тази тенденция обаче се надига и друга – потребността това ново, екологично строителство да не ни избожда очите. Така е, защото е напълно възможно една енергийно ефективна къща да бъде построена сред природата така, че да съсипва красивата гледка, да разваля пейзажа и, в крайна сметка, за да донесе комфорт на собственика си, да съсипва удоволствието и комфорта на безброй други хора.
Ето един пример за такова противоречие.
Тази екологична „кабина“ е отличена като образец за зелена архитектура за 2009 година. Много местни хора обаче се оплакват, че им „избожда очите“.
Макар че е проектирана много устойчиво, тя стои грозно на върха на хълма – ръбесто човешко творение връз една красива, недокосната природна картина, единствен човешки „набег“ навръх този девствен хребет в Метоу Вали, САЩ.
Местните жители на Метоу Вали настояват тази модернистична структура да бъде незабавно премахната оттам и да спре да им „избожда очите“ с грозната си физиономия, стърчаща от заобления хълм. Освен това те напомнят, че дизайнерът и строителят на това „чудо“ са действали в директен разрез с местния закон, приет през 1987 г., според който всички притежатели на имоти по планината, които строят нещо в парцелите си, са задължени да вземат мерки „да минимизират визуалното въздействие от тези структури“.
Дизайнерът Том Кундиг описва кабината като „голяма палатка“, която сама си генерира ток, сама си събира вода. Тя е изградена изцяло от естествени материали, посочва той.
Анализатори коментират, че спорът е интересен, защото и жителите са прави да се сърдят, но и дизайнерът е утвърден привърженик на екологичното проектиране.
„Никоя къща не бива да бъде на хълма или на нещо. Тя трябва да бъде от хълма. Принадлежаща към него. Хълм и къща трябва да живеят заедно като едно щастливо цяло“.
