Устойчивото градоустройство може да ни спаси от водните бедствия (I част)
Зеленото строителство можеше да ни спаси от бедствието, което се случи във варненския квартал Аспарухово през юни. Зеленото строителство, или по-точно зеленото градоустройство, е набор от изпитани във врeмето добри практики за изграждането на домове и сгради с грижа за здравето и живота на хората.
Устойчивото строителство не е нещо ново от последните 10 или 20 години, казва арх. Николай Гълъбов от Камарата на архитектите в България. Темата му е същинска слабост. Боли го, че малко хора в България се интересуват от това. Вълнува се от всичко около зеленото строителство, постоянно чете, учи и полага изпити в областта. А знанието по въпроса е много. Не защото е твърде разнородно и широкообхватно, а защото в света има редица утвърдени системи за сертифициране на устойчивото строителство (LEED, BREAM, DGNB). Ала сертифицирането е само върхът на айсберга. То е аналитично документиране на приложението на добрите стратегии, които всъщност са изпитани във времето и усъвършенствани през годините, казва Гълъбов.
Не е нужно да четеш докладите на ООН, за да видиш, че изменението на климата е факт. То се случва и ние го виждаме постояно. Лятото е все по-знойно. Топлинни вълни мъчат хората и регистрират температурни рекорди. Нечувани наводнения заливат различни части от света все по-често. След тях свлачища отнемат човешки животи и опустошават села и градчета. Аспарухово е част от този процес. И той ще се повтаря, ако не вземем мерки.
Количествата дъжд, които се изливат при тези метеорологични екстреми, са огромни. Те са необичайни за нашите географски ширини, обяснява арх. Гълъбов. Надминават всякакви налични норми и средностатистически стойности, изчислявани и поддържани от институтите и изследователите. Но тези свръх-количества валежи и бури те не са нещо временно. Климатът на Земята вече е променен и тези нови мега-дъждове са всъщност новите норми. Те ще продължат да са такива, даже още по-големи, в ерата на глобалното затопляне.
Промяната на природните условия, в които живеем, изисква да променим и начина, по който изграждаме домовете и градовете си, казва арх. Гълъбов. В условията на изменението на глобалния климат има няколко ключови аспекта на градоустройството, които градските власти непременно трябва да вземат предвид, ако искат да избегнат бъдещи трагедии като тази в кв. Аспарухово във Варна през юни 2014. Става дума за практики като временно задържащите резервоари, пропускливите настилки, зелените покриви, а също и познати практики като залесяването.
Временно задържащи резервоари
Добре позната практика в устойчивите градоустройствени методи е изграждането на т. нар. временно задържащи резервоари (retention ponds). Това са приятни озеленени паркове в градската среда, с алеи, дървета, декоративна зеленина. Онова, което ги отличава от обикновените паркове, е фактът, че се намират на няколко метра под равнището на жилищните квартали. Те са изградени като малки котловини в градския пейзаж.
При евентуален пороен дъжд излишъкът от вода, който уличната канализация не може да поеме, се устремява към най-ниските точки в града. Това означава, че водата от бурята отива в . парка.
Така в тези временно задържащи резервоари се събира всичката дъждовна вода, която не може да бъде поета от канализацията. Паркът може да се превърне в същинско малко езеро за няколко часа или за няколко дена.
Ползите от това са две. От една страна се облекчава натоварването за ВиК инфраструктурата в града. Когато тя не може да поеме всичката вода от пороя, уличните реки заливат резервоара, а не мазетата и домовете на жителите. От друга страна се предотвратява внезапното покачване на нивата на близките реки. Водата от тази градска котловина се оттича постепенно, освобождавайки водата бавно, както би било при нормални, не-екстремни метеорологични условия.
А накрая паркът придобива отново вид на зелено градско пространство.
