Измененията на Наредба № 7 за енергийна ефективност – приказка с очакван край

В бр. 27 на „Държавен вестник” от 14.04.2015 г. беше обнародвана Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 7 от 2004 г. за енергийна ефективност, топлосъхранение и икономия на енергия в сгради. С този акт би трябвало в нормативната ни база да се въведат изискванията на Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите. Доколко това се случва в действителност?

Добрата новина е, че най-сетне в Наредба 7 виждаме минимални изисквания към енергийните характеристики на сградите, обвързани с числени стойности. Разработени са скали на класовете по енергопотребление за жилищни сгради и за сгради за обществено обслужване, в това число за училища, университети и детски градини. Критерий за класификация е интегрираният показател „специфичен годишен разход на първична енергия”. Например, ако проектната консумация на нова жилищна сграда е между 96 и 190 kWh/m² годишно, тя ще се причисли към клас В на енергопотребление.

Еднозначното определяне на класове по енергопотребление е една от предпоставките за обективна оценка, сравнимост и достъпно представяне на енергийните характеристиките на обектите. Съществен проблем в новата редакция на Наредба 7 е липсата на отделна скала за еднофамилните къщи, въпреки че цитираната по-горе европейска директива ги класифицира в самостоятелна категория. Променената Наредба 7 поставя на „специален” режим жилищните сгради с разгъната застроена площ до 250 m² включително. За тях не се изисква определяне на клас по енергопотребление и съответно сертифициране за енергийна ефективност. Потребителите няма да имат никаква информация какви експлоатационни разходи да очакват. Статистиката показва, че над 50% от българските жилища са в сгради от фамилен тип. Разходът на енергия на квадратен метър при тях е много по-висок от този на блоковете и е необходимо да им се отдели специално внимание на национално ниво, а не да се игнорират напълно.

Критерият за енергийна ефективност, който се въвежда с измененията на Наредба 7 е интегрираният показател „специфичен годишен разход на първична енергия”. Именно неговите гранични стойности EPmin и EPmax са записани в нововъведените скали. Специфичният годишен разход се изразява в kWh/m² и се получава като общата енергийна консумация на сградата (проектна за новите сгради или измерена за съществуващите) се раздели на нейната разгъната застроена площ. Понятието „първична енергия” е дефинирано в Директива 2010/31/ЕС. В официалния превод на документа на български език е записано:

„Първична енергия“ означава енергия от възобновяеми или невъзобновяеми източници, която не е преминала през процес на преобразуване или трансформиране.

Оригиналният текст в английската версия гласи:
‘Primary energy’ means energy from renewable and non- renewable sources which has not undergone any conversion or transformation process.

В изменената Наредба 7 определението е променено:
„Първична енергия“ е количеството енергия, която не е била обект на процес на превръщане и/или преобразуване. Първичната енергия за определяне на класа на енергопотребление на сграда не включва енергията от възобновяеми източници.

Според това определение всяка сграда, която се захранва изцяло с възобновяеми източници автоматично получава клас A+, независимо дали консумира 100 или 1000 kWh/m2 годишно. Означава ли това, че тя е енергийно ефективна? Този казус не изглежда толкова абстрактен, ако продължим да питаме: Възобновяем източник на енергия ли са дървата за горене? (Новата редакция на Наредба 7 също не дава ясен отговор.)

Оценката и сертифицирането на енергийната ефективност на сградите се извършва от специалисти с висока професионална подготовка. Резултатите от техния труд ще бъдат полезни, само ако се представят по достъпен и разбираем начин на потребителите и имат значение при купуването, продаването и наемането на сграден фонд. В този смисъл много по-ясен и безусловен показател за енергийната ефективност на сградите е разходът на потребна енергия. Според Наредба 7:
„Потребна енергия” е количеството енергия, доставено до сградата.
Може само да се добави ”… и за която плащаме”.

Очакваше се изменията в Наредба № 7 да проправят пътя към 2018 г., когато всички нови сгради, финансирани с публични средства, трябва да бъдат с близко до нулата потребление на енергия, и към 2020 г., когато това изискване ще се отнася до всички новостроящи се сгради. Ентусиазмът в това отношение бързо се охлажда след прочитане на ал. 2 от допълнителните разпоредби:

„Допуска се в срока по ал. 1 при доказана и обоснована невъзможност за сгради, за които се установи, че не може да се изпълни изискването за принадлежност към съответния клас от скалата с числови граници, класът на енергопотребление да се определя по методиката съгласно приложение № 3 чрез изчисляване на референтните стойности на EPmax,s и EPmax,r за конкретната сграда. Невъзможността за изпълнение на нормативното изискване за принадлежност към съответния клас от скалата с числови граници се доказва пред органа, осъществяващ контрол по спазване на законодателството в областта на енергийната ефективност.”

Този текст дава възможност още две години (това е срокът по ал. 1) проектите по част „Енергийна ефективност” да се изготвят по старата наредба. Достатъчно е да се докаже и обоснове пред контролния орган невъзможността сградата да изпълни новите изисквания. Не е ясно по какви критерии и с какви аргументи се извършва доказването: технически, технологични, финансови и т. н.

Можем само да очакваме следващите изменения на изменената Наредба 7, които да я изчистят от противоречия и неточности и да я направят по-креативна и визионерска.

Може да харесате още...