Разликата между прозорците с вътрешна вентилация и тези с вентили
Всеки, който поне веднъж в живота си е носил костюм за химическа защита или водолазен костюм, знае какъв дискомфорт търпи тялото в гумени дрехи. Те дават усещане за липса на въздух, дори ако лицето ви е открито и можете да дишате свободно. Но основният компонент на дискомфорта е влагата, излъчена от кожата и бързо натрупваща се под херметичната обвивка. Същото се случва в затворените апартаменти с обикновени пластмасови прозорци. Стените и подовете са уплътнени по подразбиране. Входната врата също има уплътнение. Обикновените PVC прозорци са с почти нулева пропускливост на въздуха – последният детайл, който превръща апартамента във „водолазен костюм“. Въздухът постепенно става „тежък“, защото в него се натрупва влага. През зимата повишената влажност на въздуха води до това обикновените пластмасови прозорци да образуват конденз, който допринася за появата на мухъл, а той представлява за живущите не само дискомфорт, но и сериозен проблем.
Дишащите прозорци наистина дишат – внимателно и безопасно, защото кондензът не се отлага върху дишащите прозорци на вентилираните системи, които имат вътрешнопрофилен достъп на свеж въздух. Освен това, дори при първоначално влажни апартаменти, с мухъл в ъглите, след инсталирането на вентилирани прозорци те се превръщат в удобно, сухо и топло жилище.
Разбира се, има и дограми с монтирани в тях вентили, които понякога се наричат „дишащи“. Но те имат две основни разлики с вентилираните прозорци. Уличният въздух прониква през входящия клапан в помещението няколко пъти по-бързо, отколкото през прозорец с вътрешна вентилационна система, което означава значително повече въздух за единица време. Чрез вентила въздухът от улицата навлиза в стаята с външната температура. Ясно е какво ще се случи с отворения клапан през зимата в по-студените региони. Но дори при не особено екстремни условия, телата на клапаните и техните амортисьори се охлаждат и когато влязат в контакт с топлия (и следователно влажен) въздух в помещението, замръзват. Кондензът се отлага локално, върху детайлите на самите клапани, или дори върху елементите на обкова и уплътненията. Разбира се, клапанът може да бъде предвидливо затворен преди да замръзне, но тогава прозорецът отново става „нормален“, т.е. отново блокира обмена на въздух и спомага за образуването на влага.
От друга страна, достъпът на външен въздух посредством вътрешно вентилираните прозоречни системи се осъществява чрез тесен пластмасов канал, който е с половината от периметъра на рамката на прозореца (от 2,7 м и повече, в зависимост от размера на прозореца). По периметъра на рамката се образува въздуховод, когато профилът се заварява, който има конструктивна характеристика на вентилационна камера.
И от улицата, и от страна на стаята, рамката е заобиколена от топлоизолационни камери, по две от всяка страна. Поради тази причина профилът има по-голяма дълбочина на монтажа от 101-118 мм, благодарение на което се получава и подобрена топлоизолация. Въздуховодът е свързан с улицата и помещението чрез система от отвори в долната и горната част на рамката. Условията за кондензация са изключени както във вътрешността на канала, така и във вътрешността на помещението, тъй като стените му навсякъде са в контакт само със сух въздух, който непрекъснато се движи. Движейки се по каналите на вентилационните отвори по протежение на рамката отдолу нагоре, студеният въздух постепенно се затопля преди да навлезе в помещението. Така струята свеж въздух е равномерно разделена между отворите, образувайки на изхода хомогенен облак от вече относително топъл, но все още сух въздух, който бързо се смесва със стайния въздух. Такава конструкция позволява на вентилираните прозорци да осигуряват безпроблемен комфортен обмен на въздуха независимо от каквито и да било климатични условия, като дъжд, студ и вятър.
